— Къде са децата в момента?
— Оставих ги за малко при госпожа Макнамара, докато свърша някои дребни задачи в участъка. Веднага след като приключа, отивам да си ги прибера.
— Ще ми се обадите веднага след като се приберете всички вкъщи, нали? Аз смятам първо да си взема една хубава баня, защото ми се събра доста пътуване. След това ще чакам да се чуем. Някъде към осем и половина, добре ли е? Не, чакай малко, по-добре аз да ви звънна. Все още не знам номера на мобилния телефон, за да ти го кажа. Ти няма как да ме набереш.
— Добре, разбрахме се. А, и още нещо. Ще приемеш ли един дребен съвет от по-големия си брат?
— О, разбира се — отвърна тя, като беше почти сигурна за какво ще стане въпрос. Все пак попита: — И какъв е той?
— Исках просто да ти повторя същото, което ти споделих, преди да заминеш. Знам, че единствената ти мисъл в момента е всичко да е наред с децата, както и тяхното щастие по принцип, но искам да знаеш, че понякога ми става тъжно да те гледам как сама се осъждаш на собственото си минало. Казвал съм го и друг път — Сиймъс беше прекрасен човек, вечна му памет. Но ти сама знаеш, че той не би искал да се измъчваш по този начин сега. Знаеш го, нали?
Флора затвори очи и замълча, за да не заплаче.
— Ангъс, всичко е наред. Чувствам се добре. Уверявам те.
— Не, не е наред. Ти си се превърнала в жертва на обстоятелствата. Дотолкова си погълната от мисълта, че трябва да бъдеш майка, баща, пазител и какво ли още не на децата, че забравяш да мислиш за каквото и да било друго.
— Какво се опитваш да кажеш?
— Че предстоящите две седмици са една възможност за теб. Възможност да излезеш поне за малко от ролята на майката орлица. Възможност да изоставиш за малко мисълта, че си вдовица, и да усетиш живота отново. И запомни — говоря само за следващите две седмици, за времето, преди аз и децата да пристигнем при теб. Разбираш за какво говоря, нали? Искам просто да се чувстваш добре.
Флора едва не изпусна телефона.
— Ангъс Маклейт, какво си…
— Не ме интересува как, кога, с кого и защо! — прекъсна я обаче той. — Не ме интересува дали ще бъде авантюра за една нощ, или нещо по-сериозно. Гледай само все пак да е безопасно и да се насладиш на изживяването, защото ако сега пропилееш шанса, който ти се отваря, няма да ти го простя скоро. Та ти все още си млада жена! Искаш да ме убедиш, че не можеш да си намериш някого ли?
В този момент в мислите на Флора изплува образът на Гевин Матсън. Тя обаче бързо го прогони, като дори тръсна глава несъзнателно, сякаш за да е сигурна, че споменът за него е изчезнал напълно. Какви ги говореше Ангъс?
— Чуваш ли се какви ги дрънкаш, Ангъс, полудя ли?
— Не, не съм! Аз съм просто твоят брат, който не иска да вижда как сестра му е забравила да живее.
— Мога да кажа същото и за теб, Ангъс! Да не би всяка вечер да забиваш гаджета?
— Знаеш много добре какво искам да кажа, Флора!
— Моля? Я пак повтори? Кога? Кого? И къде, за бога! Поне до вчера, както много добре знаеш, ние от дълго време фактически живеем заедно с теб!
— Виж, Флора, да, права си. Аз не съм човекът за пример, но смея да твърдя, че от нас двамата съм този, който поне от време на време се опитва да разнообрази живота си по някакъв начин. Всички сме хора и нищо човешко не ни е чуждо, нека не го забравяме.
Флора веднага започна да прехвърля в главата си всички свободни жени в подходяща възраст в Касъл Рот.
— Джени Уилър! Тя е, нали?
— Флора… няма да ти кажа.
— Кейти Макнийл?
— Флора Маккалъм! Ставаше дума за твоя интимен живот, не за моя! Знам, че винаги си живяла с мисълта, че Сиймъс е единственият мъж за теб, и това наистина е страхотно, но какво да направим, кажи ми какво да направим, по дяволите, като съдбата реши да ти отнеме любимия мъж толкова скоро и толкова жестоко! Какво можеш да направиш, освен да приемеш случилото се и да погледнеш напред! Да започнеш да мислиш за бъдещето. За своето бъдеще! Говорих с Либи и Греъм по въпроса, те също споделят моето мнение. Какво толкова, просто се облечи, излез, отиди в местната кръчма и си поръчай една бира и нещо за вечеря. Или нека не е в кръчмата, седни някъде на кафе. Либи даже вече препоръча едно подходящо място, казва се „Допирни точки“. Всички местни ергени минавали оттам. Е, сигурно не само те. О, и знаеш ли какво още — Джанет Макнийл ми го сподели. Носи си косата вързана на опашка. Така се открива шията ти и…