Следващото помещение на горния етаж имаше вид на малко по-традиционна дневна. Тя също бе обрамчена от високи прозорци, имаше и врата, която водеше към открита веранда, опасваща почти половината къща. Флора си представи това помещение като нещо повече от обикновено преддверие или рецепция. Тук за туристите можеше да се предлага следобеден чай, кифлички и други дребни сладки, комбинирани с неангажираща информация за района и околностите под формата на малки брошури и карти. Това щеше да бъде мястото, където след пристигането си гостите могат да се аклиматизират и да се запознаят както с местността, така и помежду си.
Придвижвайки се към задната част на къщата, Флора мина през кухнята, боядисана в яркооранжево и разположена до междинна врата, която пък водеше към широка трапезария. Тъй като бе помагала на Либи при изготвянето на плановете за хостела, тя знаеше, че тази трапезария съществуваше в сегашния си вид съвсем отскоро.
Беше се появила след разширението на малка и уютна кухня, което се бе наложило, тъй като помещението за хранене трябваше да може да побира около петнадесет гости. Реновираното помещение бе вече обзаведено с масички и столове, които ѝ се сториха прекалено малки. Твърде скоро обаче тя си даде сметка, че този път първоначалното ѝ впечатление се е оказало грешно. Стилът на обзавеждането придаваше на помещението вид повече на малък, спретнат ресторант, отколкото на обикновена трапезария. Дори ѝ мина през ума, че няма да е лошо през лятото да изнася част от масите и столовете на верандата. Така ползите щяха да са две — от една страна, вътре щеше да има повече пространство, от друга — гостите щяха да имат избор къде да седнат. Струваше ѝ се, че вътре щеше да е подходящо за хранене, а отвън — за кафе, чай и някоя игра на бридж или табла. За тази цел може би трябваше да се помисли за друга маса на верандата — някоя дълга, широка и стабилна маса, с достатъчен брой столове, подредени около нея, където хората да могат да се събират. Разбира се, Флора предпочиташе масата да е от дърво, тъй като този материал внасяше много повече уют.
Разширението не бе единственото подобрение по трапезарията. Всичко вътре бе ново — от лавиците и шкафчетата до приборите за чай, но въпреки това не контрастираше със старата къща. Дори напротив — комбинацията бе сполучлива и старият стил някак се бе запазил. В този момент Флора съвсем детайлно си представи Либи като малко момиченце, застанало заедно с майка си до масивния дървен тезгях в центъра на помещението, помагайки ѝ в приготвянето на коледните сладки, докато ниското зимно слънце пробиваше с лъчите си през прозорците, гледащи към задния двор. Точно в този двор сега бе издигната нова постройка. Тя бе предназначена именно за Флора. Либи много добре знаеше, че е добре туристите и персоналът, който се грижи за приятния им престой, да бъдат разделени. Постройката не беше просто обикновена барака, дори можеше да се каже, че представляваше отделна къща. В нея имаше цели три помещения, две от които бяха пригодени за спални, а третото беше сервизно. Банята беше достатъчно широка, обзаведена с душ-кабина и вана. Именно там Флора се бе изкъпала преди около час.
Горните два етажа в голямата къща бяха определени за стаите за гости. Помещенията бяха общо шест — по три на всеки етаж. Всяка от стаите бе обзаведена със собствена баня и тоалетна. Личеше си, че не са пестени средства за обновяване на етажите, предвидени за настаняване на туристите. Обърнато бе внимание на всеки дребен детайл. Всички тоалетни бяха оборудвани в ретро стил — със специални казанчета с дърпаща се верижка, намиращи се почти под тавана. Този стил се забелязваше и при ваните. Всички те представляваха всъщност по едно елегантно корито на четири крака, както е било навремето, когато ваните още не са били облицовани с плочки. И въпреки че ретро излъчването бе умишлено запазено, Либи бе помислила и за всички модерни удобства — отоплението бе осигурено чрез модерните плоски щрангове, специално пригодени за затопляне на кърпи и хавлии, осветлението беше с лунички по тавана, чиято яркост можеше да се регулира според желанието на туриста. Изобщо всичко бе направено с мисълта гостите да се чувстват добре и да успеят да се разтоварят.
По стаите модерните плоски телевизори бяха вградени в сполучливи репродукции на старовремски ламперии и гардероби, а телефонните апарати бяха с шайби и тежки, лъскави вилки за слушалката. Във всяка стая имаше минибар, където, освен малък хладилник, имаше и сервиз стъклени чаши, както и комплект чинии и прибори за хранене. Стереосистемите бяха вградени в стените, в цялата къща имаше и безжичен достъп до интернет. Основната цел на Либи, която тя многократно бе споделяла с Флора, изглеждаше постигната напълно. Още с влизането в къщата човек започваше да се чувства, сякаш е някъде назад във времето, като същевременно разполагаше с всички удобства на цивилизацията, без обаче те да се натрапват.