— О, много е просто — обясни ѝ Либи, занимавайки се с поредното яйце. — Помниш ли онези детски игри, в които малките момиченца се преобличат, правят се на принцеси, кралици?
— Разбира се — кимна Флора. — Всички малки момиченца преминават през този период.
— Точно така — усмихна се Либи. — Разликата е, че аз го правя и сега, когато вече съм пораснала. Просто го приемам като една обикновена детска игра.
Същата непринуденост и практичност помагаше на Либи да се справя успешно с мисълта, че е съпруга на бъдещ херцог. Чичото на Греъм, настоящият херцог, не пропускаше случай доволно да отбележи, че един ден от нея ще излезе страхотна херцогиня.
— Но какво ще правя с децата… — обади се Флора, връщайки се отново в настоящия момент. Трите ѝ деца определено бяха достатъчно уважителна причина, за да откаже пътуването до Съединените щати. — Учебната година още не е свършила… — продължи тя загрижено.
— Вече разговарях с директора Макнийл — отговори веднага Либи. — Децата могат да завършат годината с една седмица по-рано, а след това да се качат на първия полет за Щатите. Това означава, че е съвсем реално те да дойдат при теб само малко повече от две седмици след твоето заминаване от Шотландия. Това време пък ще е абсолютно достатъчно за мен и Греъм да им направим задгранични паспорти и да уредим всички останали необходими документи. Говорихме и с Ангъс. Той сам предложи да придружи децата в пътуването до Щатите. Дори ще остане известно време при теб, за да ти помогне с приготовленията по къщата. Приеми го просто като една лятна ваканция, през която ще работиш, децата ще бъдат с теб, а всички съпътстващи разходи ще бъдат поети от нас.
Сякаш по поръчка в този момент в стаята влезе Ангъс, братът на Флора.
— Вече говорих с вдовицата Макнамара. Каза ми, че няма никакъв проблем да гледа малкото, докато другите две са на училище, а аз — на работа. Всъщност не се и съмнявах, че ще приеме — тя така или иначе прави същото, докато ти си на работа тук, в замъка. Аз ще поема изцяло грижите за тях вечер — храна, къпане, както и водене на училище сутрин. Не се съмнявай, че ще се справя. Все пак съм бил с вас последните три години — знам както твоите навици, така и тези на децата.
Извиненията на Флора, с които можеше да откаже пътуването, изведнъж се изчерпаха.
— Но… защо точно аз? — успя само да промълви тя.
— Кого друг да помолим? — отговори Либи с въпрос. — Та ти се справяш перфектно с работата си тук, а онази там ще бъде твърде сходна. Освен това, ако всичко с нашия проект върви по план, след време с Греъм мислим някои от каменните постройки тук, а може би дори и цялата стара централна част на замъка да бъдат превърнати във ваканционни вили, с цел да привлечем туристи в селото. Та тук в цялата област единственото подобно място е странноприемницата на Аги и Маги, но съвсем наскоро те самите ми казаха, че мислят да се откажат от този бизнес. Успеем ли да преустроим тези сгради, те могат първоначално да станат идеално място за нощувка, а след това ще предлагаме и храна, най-малкото закуски. Трябва да правим нещо, Флора, трябва да се развиваме. Местният бизнес в момента страда най-вече от факта, че тук не минава дори един турист. А туристи няма, защото просто няма къде да пренощуват. Не развием ли някакъв дори дребен туризъм тук, се страхувам, че селцето ще продължи да се обезлюдява, докато някой ден след години просто изчезне от картата.
Въпреки че първата мисъл на Флора бе да държи докрай на тезата, че няма да може да се справи със задачата в Щатите, тя усещаше, че започва да се колебае за отговора си. Тук беше нейният дом. Тук бе родена и израснала, децата ѝ също бяха родени тук. Предците ѝ също бяха от този край, от това малко, забутано ъгълче в най-северния край на Шотландия. Родът ѝ бе живял тук в продължение на векове, оцелявайки във войните, понасяйки типичните за този регион сурови условия на живот. Земеделието обаче, характерно за този регион, се превръщаше с времето във все по-замиращ поминък. В началото на двадесет и първи век селищата в региона все повече се обръщаха за помощ отвън. Предвид разположението им — в най-северозападния край на Шотландия, за тях привличането на туристи бе истинско предизвикателство. Просто районът никога не се бе славил като туристическа дестинация. От друга страна, търговията и малките магазинчета вървяха все по-трудно. В последните години не бяха рядкост случаите, в които цели семейства си заминаваха от селцето, за да пробват късмета си другаде. А без хора щеше да изчезне и селото. Случеше ли се това, историята също щеше да бъде забравена. Флора бе готова да направи всичко за оцеляването и благоденствието на това скъпо за нея място.