Въпреки че морето в залива на Ипсуич било спокойно, както във всеки залив, това било само привидно. От край време на това място имало коварни подводни течения. Именно поради това в залива често потъвали рибарски лодки и изчезвали хора. След като заточили горката Рейчъл на самотния остров обаче, всеки нов случай на гибел в морето се приписвал на нея. За загиналите се казвало, че са попаднали в котела на Рейчъл Хатауей. По този начин тези четири острова се сдобили със зловещата си слава. Впоследствие започнали да наричат малкия архипелаг просто Котела на вещицата. Наименованието станало толкова популярно, че не след дълго започнали да го изписват така и по официални документи като географските карти например. И до днес малката група острови край Ипсуич може да бъде видяна по картите, означена именно като Котела на вещицата. Въпреки че никой от градчето никога повече не видял Рейчъл жива, жителите му често се кълняли, че я виждали да се спуска като видение през нощта. Тя продължавала да бъде отговорна за всякакви битови проблеми като стъпкана реколта или смърт на домашен добитък. Разбира се, всички я познавали по шапката с пауновото перо и ярките ѝ чорапогащници.
Цели седемдесет години по-късно, когато истерията с вещиците отшумяла, а Рейчъл Хатауей отдавна била считана за мъртва, жителите на града решили, че е време да построят фар, който да упътва корабите и лодките, отправили се към пристанището на Ипсуич. И какво по-добро място за целта от острова, намиращ се на няколко километра от брега? В този момент обаче легендата за вещицата отново изплувала със страшна сила — не се намирал никой, който да се престраши да се отправи към острова. След дълги обсъждания в крайна сметка била сформирана група от смелчаци, въоръжени с пушки и револвери, които се натоварили на няколко лодки и отплавали към пустия остров.
Сутринта, в която те стъпили на северния бряг на острова, била влажна и мъглива. Никой не смеел да се отдалечи от групата — всички се придвижвали заедно. Били толкова изплашени, че се стряскали дори от крясъците на птиците. Първо бил проверен районът около брега. След като не намерили нищо притеснително, мъжете се отправили към вътрешността на острова. Именно там ги очаквала голямата изненада. Пред изумените им очи се появила малка къщичка, построена от слама и камъни, чиито размер и тежест били такива, че нямало как да бъдат пренесени от една обикновена жена. Разбира се, всички дружно решили, че това може да е дело само на Рейчъл Хатауей. Шокът бил още по-голям, когато се престрашили да влязат вътре. Там те намерили фино изработени мебели, махагонова маса и легло, покрито с нещо, което явно някога е било прекрасно червено кадифе, но с времето се било превърнало в избеляло парче плат. В малката кухня намерили няколко оловни съдини, чинии, стари кристални гравирани чаши за вино, посребрен сервиз за кафе и сладки. По чекмеджетата открили копринени кърпи и грижливо затворени кутии, пълни с екзотични подправки. Имало дори съвсем запазено наметало от кожа на хермелин. От Рейчъл Хатауей обаче нямало и следа. Не я открили нито жива, нито мъртва.