След като се събуди в креслото, Флора установи, че биологичният ѝ часовник явно все още се съобразяваше с шотландското време. Беше малко след три сутринта, което означаваше, че в Европа вече наближава пладне. Сгушена на фотьойла в тази огромна и все още чужда къща, Флора с умиление си спомни за сутрешния си ритуал с Ани. Опита се бързо да забрави мисълта, че току-що бе изминал първият ден, в който двете не бяха изпълнили ритуала си. Разбира се, не броеше дните, когато Ани беше съвсем малко бебе.
Децата ѝ липсваха много. Само мисълта за тях накара сърцето ѝ да се свие, а очите ѝ да се навлажнят. Сълзите една по една започнаха да се стичат по бузите ѝ. Беше ѝ ясно, че няма да успее да заспи отново. Тогава реши да слезе на плажа и да изпълни ритуала, независимо от факта, че между нея и малката ѝ дъщеричка в момента имаше няколко хиляди километра.
Та това все пак е само един океан, мина ѝ през главата. Нищо повече от едно голямо езеро. Ани беше от едната му страна, тя — от другата. Ако затвореше очи и се оставеше на въображението си, Флора можеше да се види как хвърля камък във водата, а кръгообразните вълнички, получени след цопването му, се превръщат във все по-големи окръжности, за да стигнат накрая до шотландския бряг. А там е Ани, потопила ръчички във водата, за да докосне същите тези вълни. „Хванах ги, мамо! Хванах ги!“
След като се потопи във водата, Флора усети как дъхът ѝ спира за миг от студа. След това дойде познатото приятно чувство, сякаш кожата ѝ настръхва, а кръвта ѝ кипва и се раздвижва във вените. Беше свикнала със студа, тъй като водите около шотландския бряг също не бяха от най-топлите. Организмът ѝ отдавна се беше научил да се справя с шока от рязката температурна промяна. Поплува по гръб, движейки бавно краката си под водата. Представи си, че е русалка, попаднала в далечна и непозната страна. После се замисли как Ани е овладяла точно движенията, на които я бе научила тя. Отпускането върху водната повърхност ѝ помогна да почувства значително по-добре врата си, леко схванат от нетипичната поза, която бе заела, спейки в креслото. Бе се настроила просто за едно бързо, освежаващо плуване в началото на първия ѝ ден в Съединените щати. Това, което определено не беше очаквала обаче, бе да срещне Гевин Матсън по никое време, докато излиза гола от водата. Той не само че беше там, но и я гледаше по такъв начин, по какъвто никой мъж не я беше гледал някога преди.
Дори вече само на няколко метра от заветната къща Флора продължаваше да потиска желанието си да погледне назад, за да разбере дали Гевин все още седи на мястото си, гледайки я по онзи особен начин. Хладният ветрец продължаваше да подухва и гърдите ѝ отново бяха настръхнали под тънкия копринен халат. Това не я притесняваше — вече никой не я гледаше. А как я гледаше преди малко, о, само как се взираше в нея този мъж…
През всичките години, в които беше омъжена, Флора не можеше да се сети за случай, в който съпругът ѝ да я бе гледал по този начин. Да, те със Сиймъс наистина много се обичаха, имаха прекрасни отношения, страхотен секс, но никога не се бяха гледали един друг с такава невероятна страст.
Може би защото Сиймъс винаги е знаел, почти от първия момент, в който се бяха срещнали, че Флора ще бъде неговата съпруга. Така и бе станало. После приемаше за съвсем нормална даденост, че тя ще го посрещне с целувка още на прага на къщата им след поредното му дълго отсъствие. Ежедневието и монотонността на живота им обаче сякаш ги правеше някак спокойни и… свикнали един с друг. Флора си даваше сметка, че именно домашната работа и децата бяха причина Сиймъс да я вижда така, както никоя жена не желае да бъде виждана. Спомни си как веднъж, когато Роби беше още съвсем малък, на шест месеца, бе хванал тежък грип. Тогава беше повърнал върху нея, изцапвайки я цялата. Сиймъс бе видял цялата сцена. Беше присъствал и на двете ѝ раждания. Беше я виждал и цялата в сажди и прах, докато чистеше огнището. Дали ежедневието не бе убивало неусетно страстта и тръпката помежду им? Дали събитията, които са ги сплотявали, не са действали подмолно и в обратна посока, карайки магията между тях незабелязано да гасне?