Да, имаше прекрасна сватба. Но дали точно чувството на сигурност и спокойствие след нея не бе изгонило романтиката и спонтанността?
Едно беше сигурно — гледката на мъжа преди малко, вперил очите си в нея, сякаш готов да я изпие с поглед, не просто я бе завладяла. Беше я поразила!
Флора най-накрая стигна до верандата, дръпна бързо входната врата, след това рязко я затвори след себе си. Облегна се на нея, опитвайки се да успокои ускорения си пулс.
Господи, Ангъс!
Последният им телефонен разговор, в който той надълго и нашироко ѝ бе обяснявал и настояваше да…
Дали онова, което ѝ бе казал…
Усети се, че от няколко минути мислеше само за това. Не, не че бе решила да послуша съветите му. Просто започна да се замисля какво толкова ще се случи, ако поне веднъж в живота си посмее да бъде наистина безразсъдна.
И дали имаше нещо по-лошо от това никога да не разбере какво толкова ще се случи, ако поне веднъж в живота си посмее да бъде наистина безразсъдна…
С Гевин Матсън.
Глава 5
Следващата сутрин бе мрачна. Слънцето се бе скрило зад пелена от тъмни облаци, обвила целия залив. Дъждът заплашваше всеки момент да започне да се изсипва от свъсеното небе. И ако трябваше да вярва на прогнозата за времето, която чу по радиото в колата, Флора трябваше да си приготви чадър. Тя обаче бе твърде заета със задачите си и не смяташе, че дъждът ще успее да ѝ попречи по някакъв начин.
Още след като се събуди, тя се зае с изготвянето на списък на нещата, от които имаше най-спешна нужда. След това се обади на Либи и Греъм, за да ги информира набързо за изпълнението на задачите и за собствените си идеи. Двамата посрещнаха с въодушевление предложението ѝ за различните детайли във всяка една от стаите, освен това ѝ бяха предложили да наеме някоя жена, която срещу заплащане да ѝ помогне с почистването и останалата работа по къщата. С това разговорът приключи, като Флора обеща да ги държи в течение и за най-малките подробности.
Тя спря колата пред масивна червена постройка, приличаща на склад. От едната ѝ страна директно върху стената с големи бели букви бе написано: Магазин „Втори шанс“.
Отвън изглеждаше, сякаш нещо във вътрешността на постройката току-що бе избухнало, изхвърляйки голяма част от стоките по щандовете пред огромните му отворени врати, зеещи към паркинга и близката поляна. Покрай предната стена бяха наслагани стари дървени бъчви. Встрани от тях самотно се мъдреше вана, изрисувана с лалета. Имаше още стари пейки, шамандури, кошници, бутилки. До другата стена бяха наредени най-различни градинарски инструменти — гребла, лопати, мотики.
Келнерката в кафенето на центъра ѝ беше препоръчала именно това място, когато тя я беше попитала къде може да намери мебели втора ръка, както и всякакви други дреболии. Джули ѝ бе обяснила, че магазинът редовно се зарежда от всякакви разпродажби, както и от други подобни места за стоки втора употреба. Дори да не намереше веднага нещата, които ѝ трябваха, можеше да даде заявка и почти сигурно скоро те щяха да ѝ бъдат доставени.
Първата задача на Флора бе да намери хубава маса за хранене. След като се помота малко по първия етаж, който бе буквално затрупан от всевъзможни джунджурии, тя се качи по стълбите към втория етаж, където бяха мебелите. Първото нещо, което ѝ хвана окото там, беше една масивна стара секция. Почти веднага след това тя намери точно това, което ѝ трябваше — една класическа дървена елипсовидна маса за трапезария в много приятен топъл и мек цвят и с лека патина по повърхността. Табелката до нея гласеше просто и пестеливо — „маса за вечеря“, но когато я разгледа по-внимателно, Флора установи, че е изработена от черешово дърво и датира най-вероятно от деветнадесети век, ако не и от по-рано. Беше покрита с прах, въпреки това по повърхността ѝ личаха няколко петънца и драскотини. Като цяло обаче състоянието ѝ бе повече от задоволително. За цената, която ѝ искаха, си беше истинска находка. Собственикът на магазина обясни на Флора, че масата седи тук от доста време, явно останала трудно забележима сред огромната бъркотия наоколо. Освен това обикновените антикварни магазини се помещаваха в сравнително малки помещения и може би внушителните ѝ размери бяха причината все още да не е попаднала в ръцете на някой търговец на стари вещи. Флора бързо договори цената, след което помоли собственика да ѝ я запази, поставяйки бележка с името ѝ отгоре.