Следващото нещо в списъка ѝ бяха столовете. За нейно щастие в магазина имаше доста богат асортимент от тях. Спря се на шестнайсет стола, като ѝ се наложи да комбинира няколко вида — класически, с кожени облегалки, с високи облегалки, някои от черешово дърво, други от махагон. Дванадесет от тях щяха да стоят около масата, а останалите четири бяха определени за резерва. Флора бе убедена, че черешовата маса в комплект с махагоновите и черешовите столове щеше да се превърне в едно прекрасно допълнение към оригиналния стил на дома, в който бе живяла Матилда Хътчинсън.
След като приключи с тази задача, при това доста по-бързо, отколкото бе очаквала, Флора можеше спокойно да прекара остатъка от деня в доста по-лежерно и неангажиращо търсене на разни други допълнителни дреболии — картини и други украшения за стените, свещници, няколко комплекта стъклени и порцеланови чаши и всякакви други допълнения, за които ѝ дойдеше на ума.
Скоро приключи и с тях. Първото, което ѝ хареса, бе сервиз от няколко порцеланови чинии. Идеята ѝ бе не да ги ползва за хранене, а да ги нареди на стената покрай стълбището. Следващото нещо бе малка пощенска кутия във викториански стил. Щеше да я окачи на стената отвън, за да могат гостите да пускат в нея картичките, които евентуално щяха да изпращат. Пощенски картички, сети се тя и бързо го записа в тефтерчето си. Либи бе помолила Флора да се свърже с някой местен фотограф, който да направи няколко професионални снимки на къщата. Те щяха да бъдат пренесени върху пощенски картички, които да се раздават на гостите, служейки по този начин за реклама. Може би Джули щеше да ѝ помогне най-добре, изглежда тя познаваше всички тук.
Флора купи още няколко декоративни шишенца и бурканчета, които щеше да нареди по первазите на прозорците, няколко порцеланови вази, в които щеше да слага свежи цветя, както и няколко закачалки за палта, които смяташе да сложи в непосредствена близост до входната врата, както и в ресторанта. Запаси се още с около тридесет чаени чаши, в които щеше да се сервира сутрешният и следобедният чай. Намери дори от онези разтегаеми закачалки за баня, които ѝ се струваха най-удобни и практични за закачане на хавлии и кърпи. Кърпи за баня, записа тя веднага в тефтерчето си, сещайки се, че все още не ги е поръчала. Искаше да са бели, меки и плътни.
Точно на излизане от магазина Флора видя още нещо, на което не можа да устои, и веднага го прибави към станалата вече доста внушителна купчина с покупки в количката. Либи наистина бе оборудвала импровизираната рецепция с всичко необходимо — хубав плот, табелка, компютър, високоскоростен интернет, липсваше само…
Да, точно така. На една от лавиците, почти затрупан от разни вехтории, се мъдреше лъскав звънец за бюро точно от онези, които седяха по рецепциите на хотелите, за да може клиентът да извика служителя, в случай че в момента той не е на мястото си.
Флора натовари по-дребните стоки в багажника на колата, а за масата и столовете се разбра със собственика, който ги записа в списъка за доставки и обеща, че ще бъдат закарани на адреса на следващия ден следобед. Тя беше сигурна, че съвсем скоро щеше да се върне тук отново, тъй като щяха да изникнат още доста неща за купуване преди пристигането на първите гости.
Когато потегли към къщата, слънцето се бе издигнало високо. Наближаваше два следобед. Флора не бързаше и вместо да поеме по най-прекия път, реши, че може да пробва един по-тесен, който заобикаляше градчето и се извиваше покрай морето, точно над брега. Привличаше я мисълта да покара съвсем бавно по него, наслаждавайки се на красивите гледки и вдишвайки свежия солен морски въздух през отворения прозорец на колата. Междувременно се обади на децата, за да чуе как е минал денят им. Те буквално я бомбардираха с безброй въпроси за Америка, за Масачузетс, както и за къщата, където съвсем скоро щяха да се нанесат и да прекарат няколко месеца. Преди да прекъсне разговора, Флора не се стърпя да сподели на Ани за ранното си сутрешно плуване и дори си направиха уговорка малката да я чака „от другата страна на локвата“ на следващия ден.
След това тя мина през центъра, за да спре пред кафето и да благодари на Джули за съвета, тъй като наистина бе свършила много добра работа. Взе си за вкъщи една прясно изпечена франзела и порция супа, които мислеше да хапне за вечеря. Вече се бе отправила обратно към колата, когато мерна малката книжарница от другата страна на улицата. Спонтанно реши да се отбие вътре и да хвърли едно око по рафтовете.