За Флора бе истинска рядкост да може да си позволи лукса да влезе в книжарница и да разгледа заглавията на спокойствие, без около нея да обикалят децата, постоянно дърпайки я с оплакването, че са уморени или че „тук е скучно“. Преди животът да я завърти с няколко деца, Флора отделяше много време на книгите. Тя бе изключително любознателна и отворена към всякакви знания извън онези, които преподаваха в малкото основно училище в родното ѝ място. Историята, световните религии и култури, както и родният ѝ галски език бяха сред темите, които живо я интересуваха. Тя потъваше в библиотеката, зачетена в някоя книга, и попиваше като гъба информацията, жадна за още и още. И ето че сега идеята ѝ просто да погледне набързо лавиците отсреща се превърна в двучасово гмурване в малката книжарничка. То завърши с купуването на няколко книжки — някои нови, други втора ръка. Тематиката на всички тях бе местна, свързана с Ипсуич и района. Флора ги взе не само за да се запознае с новото място, но и да ги остави в къщата на разположение на по-любознателните гости.
Тя щеше да започне с четенето им още тази вечер — познаваше се много добре. Какво по-приятно занимание за самотните вечери в леглото от това да се отпусне с книжка в ръка? И какви ѝ ги говореше изобщо Ангъс онази вечер? Четенето бе не по-малко приятно занимание от… общуването с непознати.
Флора запали колата и се отправи директно към къщата. Вече нямаше търпение да разтовари багажника и да се заеме с намирането на място на всяка една от безбройните джунджурийки, които бе накупила. Реши да кара по прекия път и да остави онзи покрай морето за друг път, тъй като ѝ се искаше да използва максимално дневната светлина, докато подрежда новите придобивки. Захвана се с работа веднага — почисти ги с леко влажна кърпа, после започна да поставя малките картини на различни места по стената, преценявайки къде ще седят най-добре. По едно време си затананика, унесена в заниманията си. Не след дълго запя — чувстваше се леко и приятно. Скоро тя така се увлече в декориране и аранжиране, че изобщо не забеляза беемвето с гюрук, което паркира пред къщата точно зад нейния автомобил. Не забеляза и Гевин Матсън, който излезе от колата, държейки бутилка вино в едната си ръка.
Гевин бе прекарал почти целия ден пред синтезатора си, опитвайки се да композира. Може би в резултат на внезапната им и неочаквана среща на брега тази сутрин, може би заради вдъхновението от невероятния вид на голото ѝ тяло, излизащо от морето в сутрешния сумрак, Гевин бе работил по-ползотворно и бе напреднал доста в сравнение с предишната вечер.
Чувстваше се страхотно през целия ден.
По някое време реши да си даде кратка почивка, качи се на колата, слезе до града, спря пред магазина, където често пазаруваше, и купи бутилка от любимото си вино — австралийско совиньон блан. И ето го вечерта на няколко метра от къщата на Флора.
Докато се приближаваше към предната веранда, Гевин си подсвиркваше тихо последната песен, която звучеше по радиото в колата, преди да изключи двигателя. За момент му се стори, че долавя някаква друга песен именно от верандата. Той спря и се заслуша по-внимателно в гласа, който се чуваше все по-ясно.
През цялата си кариера на композитор Гевин бе чул наистина много гласове. Някои от тях бяха наистина добри. Други, като този, който допреди малко бе звучал по радиото, изискваха намесата на еквалайзери и по-специфична студийна обработка. Но гласът, който в момента чуваше да се носи откъм къщата, бе толкова ясен, толкова невероятно чист, че просто нямаше нужда от никакъв акомпанимент.
В този момент Гевин видя, че Флора е на верандата. Покатерила се беше на някаква стълба, облечена бе с джинси и тънка зелена тениска, а огненочервената ѝ коса се бе разпиляла свободно по раменете ѝ. Опитваше се да забие пирон в стената, без да престава да пее с изумителния си глас. Най-накрая се обърна и го забеляза.
— О, здрасти! Звъня ли? Извинявам се, ако си чакал дълго. Не съм те чула.
— Не, не съм звънял. Не исках да прекъсвам представлението.
— О! — Тя погледна встрани, леко засрамена. — Съжалявам. Явно съм се унесла, докато подреждах и украсявах. Понякога си пея сама.
— Моля те, недей да се извиняваш. За мен беше истинско удоволствие да те послушам. Някой казвал ли ти е, че имаш наистина невероятен глас?
Флора слезе от стълбата, приближи се и освободи резето на портичката, за да може Гевин да влезе.
— Да, казвали са ми, че пея доста прилично.
Доста прилично?
— Това е все едно да видиш Ниагара и да кажеш, че ти напомня на леко спукан водопроводен кран. Виж, разбирам малко от музика. Ти наистина имаш глас, за който повечето професионални изпълнители биха продали душата си на дявола, стига да имаше как. Често ли се упражняваш?