Флора наклони глава настрани и леко се усмихна.
— Да се упражнявам ли? Е, ако го наричаш така, мога да кажа, че се упражнявам откакто се помня. Майка ми пееше. Баба ми също пееше. Изобщо там, откъдето идвам, всички пеят. Това е един вид традиция, нещо като част от нас… също като дишането.
Гевин я погледна.
— В такъв случай наистина дишаш страхотно.
Настъпи момент на мълчание. Двамата стояха един срещу друг. След малко тя обърна глава към стълбата, която все още стоеше подпряна на стената.
— Тези дни наистина ми се събра доста работа. За съжаление, не съм се занимавала с готвене и не мога да предложа нищо повече от супа и франзела, купени от кафето в центъра.
Гевин повдигна бутилката пред себе си.
— А аз нося вино. Ако намериш и тирбушон…
— Хм… тирбушон. Ще трябва да погледна в кухнята.
Гевин остана в антрето, докато я чакаше да се върне. Зае се да разглежда картините, които Флора бе окачила. Бяха подбрани с вкус, меките им тонове галеха окото. Повечето бяха пейзажи, но на две от тях можеше да се видят изобразени стари карти от крайбрежието на Масачузетс. Всички те бяха в тон с духа на къщата и останалото обзавеждане.
Флора се върна съвсем скоро с тирбушон и две чаши за вино.
— Ако искаш първо да хапнеш, мога да затопля супата на микровълновата.
— Няма нужда. Обядвах късно — поклати глава Гевин.
— Добре. Надявах се да приключа с тези неща преди залез…
— В такъв случай най-добре да ти помогна.
Двамата прекараха следващия час в обикаляне на стаите и окачване на картините и останалите стенни декорации. Флора посочваше къде иска да стоят, а Гевин забиваше пироните и ги поставяше по местата им. Бяха си сипали и по малко вино. Когато допи първата чаша, Флора усети, че се чувства прекрасно — спокойна и леко отпусната. От стомаха към пръстите на ръцете и краката ѝ започна да се разлива приятна топлина. Тя си даде сметка, че през деня беше толкова погълната от задачи, че не бе слагала нищо в устата си от сутринта.
Като че ли така беше по-добре. Чувстваше се лека, отпочинала, радваше се на компанията на приятен, добре изглеждащ мъж за първи път от много време насам. Изведнъж бе излязла от ролята си на самотна майка и вдовица. Чувстваше се млада и привлекателна. Убедена бе, че никак не е безинтересна на мъжа, който в момента ѝ помагаше. Личеше му по погледа, по начина, по който говореше с нея, по леките усмивки, които така често се появяваха на лицето му. Личеше дори по особената тръпка, която преминаваше през тях при случайните докосвания, докато си подаваха картините и инструментите.
И когато накрая той я целуна, тя изобщо не го прие като изненада. Тялото ѝ обаче реагира бурно и спонтанно. Усещането беше все едно някакъв отдавна угаснал пламък внезапно се е разгорял отново, при това с пълна сила. Мракът и студът, трупани в душата ѝ, в миг се разтопиха под мекия допир на устните на Гевин. Сърцето ѝ заподскача, а кожата ѝ настръхна при допира на ръцете му. Отначало твърде колеблива, Флора съвсем скоро се остави на удоволствието от физическия допир. Престана да мисли, престана да умува, престана да гадае, просто се отдаде на чувството.
Усещаше как Гевин се притиска леко в бедрата ѝ, а когато почувства и колко е готов за нея, коленете ѝ се подкосиха. Остави се на ръцете му, които първо галеха нейните, а после нежно се плъзнаха по тялото ѝ през памучната блуза. Усети гърдите си как се втвърдяват и настръхват от допира му. Господи, колко много време беше минало от последния път, когато тя беше докосвана, галена, целувана… Усещаше, че тялото ѝ не може да издържа повече, желанието я бе превзело изцяло. Тя въздъхна тежко, поощрявайки Гевин да продължава да изследва врата, раменете, ръцете, цялото ѝ тяло. Когато той се отдръпна от устните, за да зарови лицето си в шията ѝ, Флора, обезумяла от желание, отметна глава назад и започна да се притиска силно в него.
Тя усети, че той отмести главата си, и отвори очи, за да види как се взира в нея. Струваше ѝ се едновременно леко объркан и много разгорещен.
— Господи, ако знаеш колко те исках, но не съм си мислел, че…
Недей да мислиш. Думите на брат ѝ отекнаха ясно в главата ѝ. И изведнъж разбра, че току-що ги е изрекла на глас.
Гевин отново впи устните си в нейните, а ръцете му се промъкнаха под блузата ѝ, галейки я по талията. Малко след това се озоваха върху чашките на копринения ѝ сутиен. Дъхът на Флора сякаш спря за миг, тялото ѝ се изви след докосването му, а само миг по-късно тя вдигна ръцете си нагоре, подканяйки Гевин да свали блузата.