Флора отново отвори очи, за да го погледне. Той се взираше в нея със същия невероятен поглед, който бе забелязала още сутринта на плажа. Това изражение просто я побъркваше, караше я да се чувства желана, привлекателна, красива. Караше я да се чувства жена. Посегна към шнолата в косата си, разкопча я и я остави да падне на пода. Страстта в очите му направо я разтапяше. Той я притисна към себе си, заравяйки лице в косата ѝ. След това нежно я прихвана и я положи на спалнята с балдахин, която сякаш ги чакаше.
Бяха на последния етаж, в стаята, която беше в кулата на къщата. Флора бе оставила прозорците отворени, за да се проветрява. Свежият морски въздух бе нахлул в помещението. Там беше сумрачно, а по небето още стояха нарисувани меките сенки на залеза. Флора се извъртя върху Гевин. След това се наведе и устните им отново започнаха да се галят. Почти забравеното чувство на силна физическа възбуда я опияняваше, карайки я да се чувства като малка лодка, изгубена в бурния океан.
Ръцете на Гевин галеха талията ѝ, когато тя се пресегна и бързо разкопча ризата му. Съблече я, хвърли я на пода, а после вплете ръцете си в неговите. Повдигна го нагоре, докато лицето му се опря в гърдите ѝ. Устните му продължаваха да я изследват.
Гевин изстена тихо, след това обърна леко Флора върху матрака и хвана с едната си ръка двете ѝ китки, поставяйки ги над главата ѝ. След това отново обсипа гърдите и цялото ѝ тяло с целувки. Флора пое дълбоко въздух и се изви, притискайки се към Гевин. Тялото ѝ търсеше още и още.
Господи, толкова ѝ беше хубаво!
Усети ръцете му под пъпа си, заети да разкопчават джинсите ѝ. О, боже, толкова много време беше минало, откакто за последен път се бе чувствала така! Толкова много… Усещаше се толкова жива. Гевин бе успял да се справи с копчето и започна бавно да смъква ципа. Флора прехапа долната си устна, след това хвана ръката му, която държеше едната ѝ китка, опитвайки се да я насочи надолу.
О, моля те, господи, нека ме докосне там…
След това тя го чу. Звъненето на мобилния ѝ телефон на масичката на долния етаж. Примигна с очи, след това ги отвори широко. Опита се да се изправи, но Гевин я притисна леко.
— Остави го да звъни! — прошепна той в ухото ѝ, докато продължаваше да я целува.
Тя отново се опита да се освободи.
— Не мога!
Той обаче плъзна ръката си в разкопчаните джинси, под ластика на бикините ѝ.
— Можеш…
— Не, не мога!
Тя се отдръпна, освободи се, после се претърколи по леглото.
— Трябва да вдигна. Може да са децата.
Деца.
На Гевин му трябваха няколко секунди, за да се съвземе от шока, който успя да му причини тази дума.
Флора вече бе станала от леглото и излизаше през вратата, обличайки блузата си и слизайки бързо по стълбите. Телефонът долу продължаваше да звъни упорито.
Наистина ли бе споменала деца?
В следващия момент Гевин я чу да разговаря по телефона.
— Здравей, миличка. Може ли да не спиш по това време? Прекалено късно е за теб!
Мекият напевен глас, който караше кръвта му да бушува, сякаш се бе изпарил. Беше се превърнал в гласа на майка, разговаряща с детето си.
— О, наистина ли? Сериозно ли говориш? Откъде разбра? Супер, това наистина е страхотно! Добре миличка, а сега наистина е време да си лягаш. Чао. И ти ми липсваш. Да, дай ми да говоря с него.
Пауза. Гласът ѝ отново се промени. Гевин веднага разбра, че тя вече не говори с дете.
— Здравей, да, разбрах! Как се чувства Либи сега? А Греъм? Това е страхотно, предай им много, много целувки! И още сутринта ще чакам снимки, кажи на Греъм. Да ги нацелуваш от мен всички, да не забравиш! Да, тук всичко е наред. Не, недей да се тревожиш изобщо. Вече е късно и за теб. Лягай да се наспиш! Сутринта ще имаш доста работа, а и ще трябва да приготвиш децата за училище. Хайде, до утре. Чао, Ангъс, целувки!
Флора натисна бутона и прекъсна разговора. После постоя за момент, мислейки върху хубавите новини, които току-що бе узнала. Либи бе родила благополучно тази нощ. Момченце, петдесет и два сантиметра, три килограма и половина. Бе отишла до Инвърнес за консултация с гинеколога си. Първоначалната идея била след прегледа да се насрочи ден в края на седмицата, в който тя да постъпи в болница. Бебето обаче явно имало други планове, защото точно докато била в чакалнята пред лекарския кабинет, водите ѝ изтекли. Десет часа по-късно Фрейзър Маккай Джон Калъм Макензи се появил на бял свят. В момента и майката, и бебето били добре и си почивали. Майката на Греъм и чичо му вече пътували към Инвърнес, натоварили колата с всякакви дрънкулки и плюшени играчки. Представители на пресата вече били обсадили болницата, борейки се още отсега за най-добра позиция при излизането на благородническото семейство.