Флора щеше да звънне следващата сутрин, за да поздрави лично Либи.
Когато се обърна, Флора видя Гевин, седнал на най-горното стъпало на стълбите, водещи към третия етаж. Ризата му беше закопчана и запасана в панталона. Изражението му вече беше всякакво друго, но не и топло.
— Извинявай. Трябваше да вдигна. Най-добрата ми приятелка току-що е родила и…
— Ти имаш деца.
— Да, имам — отвърна веднага Флора. Начинът, по който той произнесе думата „деца“, никак не ѝ се понрави. Сякаш говореше за някаква неизлечима болест. Тя повдигна брадичката си нагоре и уточни: — Имам три деца.
— Защо не си ми казала?
Флора скръсти ръце пред гърдите си и повдигна брадичката си още по-нагоре.
— О, не знаех, че съм длъжна да те уведомя. Та аз те познавам едва от вчера, как искаш да се представя? Може би: Флора Маккалъм, майка на три деца? Така ли трябваше?
— Не, но не беше лоша идея поне да ми споделиш, че си омъжена, преди да тръгна да ти свалям панталоните. Знам, че на повечето мъже не им пука и гледат просто да се възползват от това, което им се предлага, но аз не съм от тях. Никога не посягам на чужда собственост и имам чувството, че Ангъс едва ли ще бъде очарован да разбере, че съпругата му се е измъкнала от нечии чужди прегръдки в момента, когато той я е търсил по телефона.
Суровите му думи я зашлевиха като плесница. Флора пое дълбоко въздух, след това продължи бавно, опитвайки се да запази спокойствие. Рядко излизаше извън кожата си, но усещаше, че сега е на път да го направи.
— Само за твоя информация, господин Матсън, Ангъс ми е брат, а не съпруг. И да, имам три деца, но не съм омъжена. И преди да предположиш, бързам да ти кажа — не съм и разведена, нито децата са с неизвестен баща. Вдовица съм за твое сведение. Загубих съпруга си преди три години и оттогава не съм била с друг мъж. Всъщност ти си първият и единствен мъж, когото съм целувала, откакто погребах съпруга си. При тази ситуация не мога да се съглася, че действам двулично, както ми бе намекнато преди малко. Ако не беше училището на децата ми, те също щяха да пристигнат с мен, но понеже трябва да завършат срока, ще дойдат след две седмици. За първи път съм далеч от тях. В интерес на истината трябва да кажа, че именно моят брат Ангъс бе човекът, който настояваше да оползотворя по най-добрия начин времето, през което не съм с децата, и да избягам поне за малко от това, което съм в момента — млада вдовица и майка на три деца.
Флора усети, че Гевин е силно разколебан. Той стоеше и попипваше нервно копчетата на ризата си. Със сигурност му се искаше да си тръгне. Тя бе почти сигурна какво ще ѝ каже още преди да си е отворил устата.
— Виж, Флора, напълно ти влизам в положението, но трябва да ти кажа, че в момента аз съм в една твърде тежка житейска ситуация, от която се опитвам да намеря изход. Ако трябва да бъда честен, изобщо не съм сигурен, че в момента мога да поддържам връзка, особено с жена, която има няколко деца.
Погледът на Флора се замъгли, толкова беше ядосана.
— Кой е казал нещо за връзка, господин Матсън? Не знам дали ще повярваш или не, но знай, че не всяка самотна майка е обсебена от идеята да си намери отново мъж на всяка цена. Откъде знаеш, че не съм искала да имам просто една кратка и неангажираща авантюра с теб. Не си ли чувал за нещо като секс за една вечер?
Гевин само се взираше в нея, втрещен и невярващ на ушите си.
— Просто не знам какво да отговоря — каза тихо той.
— Няма и нужда, господин Матсън. Може би сега ще е най-добре да си кажем довиждане. Благодарна съм ти за днешната помощ, но ще съм още по-благодарна, ако напуснеш веднага.
След това тя се обърна и тръгна към другата част на къщата, затръшвайки след себе си първата врата, която ѝ се изпречи.
Глава 6
Флора прекара следващата седмица в подреждане, организиране, уточняване, пазаруване, украсяване, правене на списъци със задачи, срещи. Работата по къщата я бе погълнала напълно. В момента, в който приключеше с някоя задача, изникваха по две нови.
Често поглеждаше към календара, където задрасканите дати неусетно се увеличаваха, а денят на пристигането на първите гости неумолимо приближаваше. Понякога имаше чувството, че няма да успее да се справи сама.
Имаше нужда от помощ. От много помощ. И знаеше къде да я потърси.
Флора се шмугна в кафенето малко преди девет сутринта. По това време на деня вътре беше винаги пълно — рибарите се връщаха от сутрешното излизане в морето, а тези, които тръгваха просто за по една разходка, се отбиваха там, за да изпият по кафе. Това уютно местенце се бе превърнало и в нейна редовна спирка сутрин.