Флора взе лимоновото резенче и го изстиска в чашата.
— Здравей Джули. Претоварена със задачи, ако трябва да съм честна. Надявам се да успея да намеря някого, който да ми помогне с градината, както и с някои дребни работи вътре в къщата. Мислиш ли, че баща ти ще има нещо против, ако закача една обява на това табло? — И тя посочи с глава корковото табло, окачено до тезгяха.
— Хм, знаеш ли, по-добре… — Джули не довърши изречението си, вместо това се обърна към бара.
— Хей, хора! Госпожица Маккалъм има нужда от някого, който да ѝ помогне с някои работи в къщата. По двора и градината също. Сещате ли се за някого?
Местните веднага се замислиха и започнаха да шушукат помежду си, а и самият Сал Капоне си беше истински подвижен справочник, тъй като познаваше буквално всички в градчето.
— Джими О’Конъл — отговори той, без дори да отмества поглед от кафе машината, на която точно в този момент приготвяше капучино.
— Мерси, татко.
Джули откъсна едно листче от кочана си за поръчки и написа там името и телефонния номер на въпросния човек.
— Готова си. Мога ли да ти помогна с още нещо?
— Не, Джули, благодаря ти. Наистина си страхотна. Мисля да пийна чая набързо и да започвам със задачите.
— Знаеш ли, защо не пробваш маса номер 7 днес? Господин Матсън отдавна не е идвал, а именно от нея е най-хубавата гледка към морето. Чакай, аз ще ти помогна, ще ти пренеса чая там.
Джули взе чашата и тръгна. Флора седна, поколеба се за миг, след това не можа да устои на любопитството си и се обърна към младата сервитьорка:
— Надявам се, че всичко с господин Матсън е наред. Не съм го виждала от… доста време.
— О, да, наред е. Все още е тук, в града, ако питаш за това. От магазина чух, че си поръчва стоки направо за вкъщи, а чичо Тино от пицарията ми каза, че в последните дни им е станал редовен клиент. Но пак поръчвал по телефона. Явно доста е затънал в работа.
— Работа?
— Да, той пише песни, не знаеше ли?
— Не, наистина не знаех. — Флора си спомни как ѝ бе казал, че разбира малко от музика; когато бе дошъл у тях и я бе заварил да пее — денят, в който тя го изгони. Но чак пък да пише песни? — Добър ли е?
— О, да. Печелил е дори Грами. Всъщност не точно пише песни. Композитор е, както той сам се изразява. — Джули изсумтя, явно не беше навътре в материята. — Нещо като Моцарт, разбираш ли? Той съчинява музиката, а неговият партньор господин Грейсън пише текстовете. Къщата, в която живее господин Матсън в момента, всъщност е вилата на господин Грейсън. Сигурно сте чувала нещо за тях двамата. Работили са с наистина големи изпълнители. Хубаво е, че най-накрая започва да се възстановява, след всичко, което се случи със сина му и изобщо…
Флора примигна.
— Със сина му ли каза?
— Да, не знаеше ли?
Джули остави подноса си за малко на масата, придърпа един стол и седна по-близо до Флора.
— Тук го писаха по всички вестници преди няколко години, но може би той не е толкова известен там, където живееш, и затова не е стигнало до теб. Помня, че само заглавията ми попаднаха пред очите тогава, все още не познавах господин Матсън. Та цялата работа е, че Гевин, исках да кажа господин Матсън, преди това е живял в Ню Йорк. Преживял е много тежък развод. Бившата му съпруга явно не е била цвете — по време на бракоразводното дело живяла с някакъв нов приятел, с когото се забъркала в проблеми с полицията. Най-вероятно наркотици. По това време двамата с господин Матсън имали син, бил е на около пет-шест годинки. Доколкото знам, съдът трябвало да разреши казуса с детето и господин Матсън бил почти убеден, че ще бъде присъдено на него заради онези проблеми, в които се била набъркала жена му. Два дни преди заседанието обаче тя му се обадила от летището. Казала, че взима детето със себе си и напуска страната. Можеш ли да си представиш!? Той започва да ги издирва, но повече от две години, до ден-днешен, без никакъв успех. Представяш ли си каква майка — да отвлече собственото си дете от баща му?
Флора само поклащаше глава, опитвайки се да осъзнае цялата история. Спомни си, че началникът на полицейския участък също бе подметнал нещо по този въпрос още на първия ден след пристигането ѝ. Тогава Флора изобщо не бе обърнала внимание, нямаше никаква представа за какво ставаше дума. Спомни си обаче как забеляза, че Гевин в миг бе посърнал и цялото му изражение се беше променило. Сега вече всичко ѝ се изясняваше. Не можеше да си представи мъчението да бъде разделена от детето си, от собственото си дете, по този начин. Ужасно, наистина ужасно…
— Джули! — Сал я викаше от бара. — За какво ти плащам аз на теб, да сипваш кафета и да си говориш по цял ден ли? Два пъти лате за маса четири!