Флора направи бърза сметка — в Шотландия беше малко след два през нощта.
— Да, разбирам — отвърна тя, след това допълни: — Среднощните разговори всъщност са най-сладки в малките часове. Как се чувства бебчето?
Либи отговори с щастлива въздишка:
— Флора, той е страхотен! Храни се отлично. Е, не мога да кажа същото и за спането, но не се оплаквам. Не мога да си отлепя очите от него, мила! Той е просто невероятен! Дори когато съм толкова уморена, че нямам сили даже да говоря, просто си лежа и го гледам, наблюдавам малката му устичка как се криви от време на време, дългите му извити мигли, които се опират в горната част на бузите му. А когато с цялата си ръчичка успява да обхване едва единия ми пръст… толкова е сладък, направо ми се разтапя сърцето и не искам да го пускам…
— Разбира се, няма да го пускаш. — Флора знаеше прекрасно какво изпитва Либи в този момент. Беше чувство, което не може да се сравни с нищо друго на този свят. — А Греъм? Свиква ли с новата си роля?
— Греъм е страхотен, помага ми, с каквото може, дори сменя памперси.
— Значи имате снимки, за които вестниците ще се избият. Представяш ли си — бъдещият херцог на Грансбъро в мръсни пелени до ушите!
— О, те са просто ужасни! Журналистите имам предвид, не памперсите. Всички са толкова досадни и еднакви, нямам думи! Тези дни един репортер дори се бил маскирал като санитар, за да успее да проникне в болницата и да опита да направи снимки. Добре, че бил брат ти. Разпознал го и се обадил на двама свои колеги. После ги заблудил, че се очаква всеки момент да заминем за Лондон. И съответно всички се втурнали натам, представяш ли си? Чичото на Греъм дори поръчал доставка на памперси, за да ги заблуди допълнително. Сега поне ги няма тук… О-о-о, време е да се оригнем. Изчакай, ще оставя телефона за малко.
Флора изчака Либи да постави бебето на рамото си и се усмихна, когато чу тънкия бебешки гласец.
— Докъде бях стигнала? О, да. Стига толкова за репортерите. Искам да те помоля за нещо. Всъщност ние двамата с Греъм искаме да те помолим. Чудехме се дали ще се съгласиш да станеш кръстница на нашето бебе.
Флора примигна изненадано.
— Дали ще се съглася? За мен ще бъде чест! Но… не искахте ли да бъде някой от роднините на Греъм?
— Разговаряхме с него за това и решихме да изберем теб. И знай, че не сме имали никакви пререкания. Ти означаваш толкова много за нас, искаме да ни станеш още по-близка, да станеш част от живота ни! Значи — решено е! Запази последния уикенд на месец юни. Недей да приемаш никакви резервации за тогава. Нали още няма никой точно за този период?
Флора бързо провери резервациите. Погледна два пъти, за да е абсолютно сигурна.
— Не, засега този уикенд е чист. Имаме обаче цели три резервации за следващия уикенд, когато е Четвърти юли5.
— Страхотно! Ще ти запазим билет за Шотландия в края на месеца и после — обратно към Щатите. Ще имаш време да се подготвиш за следващия уикенд. А и децата няма да искат да пропуснат зарята на Четвърти юли. Изстрелват я точно от брега. Осветява цялото пристанище. Страхотно е наистина, струва си да се види. А по главната улица правят парад. После има различни игри и състезания. Ще предупредиш децата да си облекат и банските, защото по време на парада минава пожарната и пръска струи от маркучите в тълпата. Не директно, разбира се, насочват ги нагоре.
— Звучи наистина забавно. Мисля, че децата никога не са виждали пожарна кола в действие, освен по телевизията. Със сигурност ще им хареса.
Двете приятелки прекараха още петнайсетина минути в разговори. Поговориха и за нещата покрай къщата, и за идеите на Флора за наближаващия сезон.
— Миличка, малкият започна да оклюмва, затова ще трябва да приключваме разговора и да го слагам в кошарката. А смятам, че е време и аз да поспя. Мисля, че наистина се справяш фантастично с къщата. Но всъщност не съм изненадана изобщо. Не знам как ще ти се отблагодарим с Греъм. Просто не мога да си представя какво щяхме да правим без теб.
— Аз съм тази, която трябва да благодари — отвърна Флора. — Бяхте прави. Имах нужда от малко време за себе си, поне колкото да си припомня, че…
Думите сякаш заседнаха в гърлото ѝ, защото в този момент тя пак се сети за децата и за живота си в Шотландия. Сети се и как постоянно се задъхваше в усилията си да успее да превъзмогне скръбта си по Сиймъс. През последната седмица тук и особено в спокойните вечерни часове Флора прекара много време, заставайки лице в лице с болката и мъката си. Мислеше си за Сиймъс, понякога малко си поплакваше за него, но се замисляше и за своето собствено бъдеще, както и за това на децата. Струваше ѝ се, че бе прекарала последните три години в нещо като дълбок зимен сън. Сега се беше пробудила, а всеки следващ ден обещаваше нещо ново, нещо вълнуващо.