И как да не изглежда така? Едва ли имаше място на този свят, което Гейбриъл да може да нарече свой дом. Постоянно сменящи се държави, адреси и квартири — това беше неговият живот през последните две години. Та той дори нямаше как да има приятели при това положение.
Флора хвана Гевин за ръката и го стисна.
— Ще го намериш! Ще го върнеш обратно. Трябва да вярваш в това. Просто недей да се отказваш.
— Знам — кимна той. След това я погледна със същия объркан поглед, който имаше детето на снимката. — Това е единственото нещо, което ме крепи.
Глава 7
Пет денонощия.
Само толкова оставаше до деня, в който първият семеен хотел в Ипсуич щеше да отвори врати и да започне работа, приемайки като свои първи гости господин и госпожа Скуайърс от Далас, щата Тексас.
И Флора трябваше да е готова за тях.
Тя наистина се бе потрудила доста и беше свършила добра работа. Оставаше ѝ още веднъж лично да провери всеки детайл — от завивките и чаршафите, с които щеше да покрие леглата, до чая, който щеше да сервира на закуска. Всичко трябваше да бъде прегледано още веднъж. Дори малките комплекти тоалетни принадлежности, оставени на мивките във всяка една от баните, трябваше да бъдат подредени с грижа и внимание. Те бяха специално подбрани и изпратени от Шотландия. Помогна ѝ нейната добра приятелка Хейти Маклиъд.
Двете млади жени се бяха превърнали и в сестри по съдба. Арчибалд, съпругът на Хейти, работеше заедно със Сиймъс на нефтената платформа. Двамата бяха заедно и в хеликоптера в деня на трагедията. В първите дни след катастрофата двете жени бяха непрекъснато заедно и се сближиха много. Хейти и Флора бързо бяха разбрали, че ще трябва да се разделят с ролите си на домакини и майки. Те пак щяха да си останат такива, но се налагаше да работят. Флора си бе намерила работа в замъка Касъл Рот — отначало като икономка и уредничка, а след пристигането на Либи и благодарение на новите ѝ идеи стана нещо като мениджър на недвижими имоти. Хейти пък превърна хобито си — градинарство и отглеждане на билки — в дребен бизнес. Тя започна да произвежда в ограничени количества абсолютно натурални и естествени сапуни, лосиони и друга дребна козметика. „Цехът за производство“ бе собствената ѝ кухня. По този начин тя си помагаше в отглеждането на малката си дъщеричка.
Хейти бе прекарала доста време в обикаляне на дрогериите и магазинчетата в района, опитвайки се да предложи там своите стоки. Тъжната истина обаче беше, че парите едва ѝ стигаха да свързва двата края. В последно време дори бе започнала да обмисля да напусне селцето и да се премести в близост до Глазгоу, където живееха родителите на загиналия ѝ съпруг. Никак не ѝ се тръгваше — тук е нейният дом, но селцето наистина беше толкова малко и толкова откъснато от света, че възможностите за допълнителен доход се оказваха крайно ограничени.
Затова, когато се стигна до въпроса със зареждането на баните с козметични комплекти, Флора се беше сетила именно за Хейти. Обади ѝ се и на първо време ѝ поръча седемдесет сапунчета и същия брой шишенца с балсам. Хейти бе развълнувана и безкрайно благодарна за поръчката. А Флора бе истински щастлива, че е успяла по някакъв начин да ѝ помогне.
Тя беше направила същото и с още няколко нейни приятелки. Бурканчетата мармалад и сладко, които щяха да бъдат предлагани на закуска, също бяха с оригинален шотландски произход. Произведени бяха от Джанет Макнийл, известна в цялото градче с невероятните си конфитюри от боровинки и касис. Колийн Макдоналд пък бе изпратила два броя от ръчно резбованите комплекти за шах, които сама изработваше по поръчка. Флора отдавна ги бе определила за верандата. Дори малките вълнени килимчета, които Флора бе поставила до всяко едно легло, бяха изтъкани на становете на местното дамско дружество. Тя се чувстваше истински щастлива, че е успяла хем да помогне колкото може на дребната местна икономика, хем да вкара в къщата едни наистина уникални елементи, пренасящи духа на Шотландия чак до другия край на Атлантика.
Флора бе седнала на верандата, закусваше кифличка, отпиваше от чая си и хвърляше по едно око към буреносните облаци, които се събираха на хоризонта над морето. Мислеше си, че е прекрасно да си подари една спокойна сутрин, независимо от това дали времето е хубаво, или лошо. Все пак през последните две седмици не се бе спряла за миг. Първия ден, когато пристигна тук, беше сигурна, че тези три седмици до идването на децата ще ѝ се сторят цяла вечност, но ако трябваше да бъде честна, почти не беше усетила как бе изминал половин месец. Дните просто отлитаха един след друг, изпълнени с планове, срещи, задачи и постоянно движение. В началото къщата приличаше на почти довършено платно на художник, по което имаше още доста детайли за доизпипване. Тя бе довършила всяка една малка подробност, бе добавила цветове и сенки, създала бе нещо, което спокойно вече можеше да нарече свое. Чувството на задоволство от свършената работа бе наистина страхотно. И най-хубавото бе, че всичко бе приключено наистина навреме и дори малко предсрочно.