Ангъс и децата щяха да пристигнат точно след три дена, Флора вече нямаше търпение да ги види. Времето, прекарано далеч от тях, имаше своите добри страни, но тя вече жадуваше за малките им невинни личица, за непрестанното им бърборене и за допира на меките им коси, когато зарови лице в тях. Чувстваше се, сякаш вече е успяла да преодолее загубата на Сиймъс и най-накрая можеше да живее със своите деца, а не за тях.
В момента пред нея имаше два дена, които можеше да прекара както си иска. Все още не можеше да се нарадва на къщата, гордо я обикаляше, влизаше от стая в стая, оглеждаше се и отбелязваше с нескрито задоволство резултатите от труда си. Усещаше обаче, че има спешна нужда от поне един ден пълна почивка.
Как да го прекара обаче?
Такова нещо не ѝ се бе случвало от… от преди да роди Роби. Когато у дома ѝ останеше малко свободно време след работа, все се намираше някоя задача по къщата, а и децата бяха постоянно около нея. Понякога отиваха всички заедно на кино в Инвърнес или на пикник в гората — за нея това беше отдих. Но дори тогава почивката не беше пълна, защото забавленията, които измисляше, бяха винаги и за някой друг, било то и за собствените ѝ деца.
Този път тя имаше възможността за пръв път да направи нещо само и единствено за себе си. А възможностите бяха безкрайни. С оглед на времето идеята за плаж отпадаше от само себе си. Можеше да се качи на колата и да се разходи до Бостън, където да поразгледа забележителности или да посети някой музей. Или пък да облече най-хубавата си рокля и вместо да обикаля, да се отдаде на разточителен обяд в някой скъп ресторант. В крайна сметка обаче Флора реши да остави всички тези неща за някой друг път и избра да направи нещо абсолютно незначително, но толкова типично женско.
Какъв по-добър начин да прекара следобеда от това да отиде в салона за красота?
В Рот нямаха такъв салон. Нямаха дори и бръснарница, ако ставаше въпрос. Наложеше ли им се такава услуга, хората прескачаха до съседните градове или ползваха услугите на приятели в домашни условия. Обикновено Флора си подрязваше връхчетата на косата сама. Правеше го по най-простия начин, гледаше единствено дължината отзад да е равна. Никога не се беше боядисвала, цветът на косата ѝ бе напълно естествен. Обикновено я прибираше на опашка с ластик или шнола.
Всъщност в дъното на решението за салона отново бе Джули. Преди няколко дена в кафенето тя ѝ бе споменала за него, дори ѝ бе препоръчала да седне при Джен, която беше и негова собственичка.
— Вие трябва да сте Флора. — Посрещна я дребничка млада жена със стилно оформена на каре гарвановочерна коса. Сиво-сините ѝ очи я гледаха с любезна усмивка изпод изработените в ретро стил рамки на очилата ѝ. На китката ѝ подрънкваха няколко сребърни гривни. Тя подаде ръка. — Аз съм Джен. Джули ми каза, че ви е пратила при мен. Елате тук, отзад, и се разположете удобно.
Салонът се намираше в стара къща, чиято фасада отпред имаше два етажа, а в двора отзад — един. Беше само на няколко минути пеша от центъра, малко встрани от главната улица. Въпреки че в салона явно имаше доста работа, тъй като всички столове бяха заети, Джен прекара около двайсет минути в лек и приятен разговор с Флора. От дума на дума те установиха, че и двете си падат по хубавия чай и по ароматните свещи. Джен имаше две деца — Сам и Кейси, близки по възраст с Роби и Ани. Разбраха се да се съберат отново, след като семейството на Флора пристигне. Децата щяха да си играят по плажа, а те двете щяха да изпият по чаша чай.
— Добре, а сега да се захващаме с работата. Косата ти е страхотна — каза Джен, докато сваляше шнолата, с която Флора я хващаше отзад. После зарови пръстите си в къдриците и ги разроши с професионално отработено движение. — С какво я третираш?
— С натурален шампоан от пирен и овес. Имам приятелка в Шотландия, която го прави у дома си. Абсолютно натурален е.
— И само той успява да поддържа косата ти толкова здрава и мека?
Само след няколко минути Джен помоли Флора да ѝ поръча солидни количества от шампоаните и лосионите на Хейти. След това продължи да я оглежда, както бе седнала на стола пред огледалото.