— Като че ли не си съвсем сигурна какво точно искаш да направиш с косата си, а усещам, че леко се боиш да прибягваш към някакви радикални промени. Напълно те разбирам. Жените сме много привързани към косите си. В края на краищата, косата е важна част от нашата идентичност, от самите нас. Внезапната и рязка промяна на тази идентичност може да бъде доста стряскаща.
Флора потвърди предположенията ѝ:
— Не съм съвсем сигурна, че децата ще са готови да видят майка си с изправена коса или в платиненорус цвят да речем.
— Познавам жени, които биха дали всичко за цвят като твоя, така че и аз смятам да държим боята далеч от косата ти. Мога ли обаче да направя едно малко предложение? Мисля, че стилът на косата ти в момента наистина подхожда добре на лицето ти. Допълва се с формата на очите ти и фината ти костна структура. — Тя хвана Флора за брадичката и леко ѝ повдигна главата нагоре, сякаш да я убеди още повече в думите си. — Какво ще кажеш при това първо посещение просто да оберем крайчетата, да скъсим четири-пет сантиметра от дължината и може би да я направим на съвсем фини слоеве. Мисля, че така ще ѝ придадем още повече обем, сигурна съм, че ще ти хареса. Така че няма да е нищо радикално, просто ще подобрим и подчертаем това, което така и така си имаш.
Флора се съгласи и се отпусна в удобния стол на Джен. Един час по-късно фризьорката завъртя същия този стол срещу огледалото, в което Флора видя една напълно нова жена. Джен наистина не бе действала радикално, но Флора бе удивена от това как само няколко подрязвания с ножицата и малко фиксиращ балсам за къдри и бяха успели да съживят косата ѝ до неузнаваемост. Тя просто подскачаше около раменете ѝ, фино и елегантно обрамчвайки лицето. Това обаче беше само началото на плана на Джен.
— Сега ще те пратя на горния етаж при Моурийн. Тя е нашата масажистка, ще се позанимава малко с теб. Все пак мускулите ти имат нужда от релакс след толкова много работа. Страхотна е, повярвай ми!
Флора никога не бе ходила на професионален масаж и не беше много сигурна какво да очаква. Моурийн я въведе в малка стаичка с приглушена светлина. По средата ѝ имаше масажна маса, покрита с чаршаф, върху който беше разстлана постелка за еднократна употреба. От две малки колонки се носеше тиха и приятна музика, а няколко дискретни свещички изпълваха помещението с аромат на лавандула и ванилия. Моурийн, която имаше повече вид на детска учителка, отколкото на масажистка, накара Флора да се съблече и да легне, след което я покри с топла памучна кърпа и излезе от стаичката. След няколко минути се върна и се захвана за работа. През следващия един час тя успя да докосне и раздвижи всяко мускулче, всяко възелче по врата, гърба и раменете ѝ, помагайки си с масажно олио с аромат на бадеми, което нежно втриваше в кожата ѝ. Не подмина дори дланите и пръстите на уморените ѝ от работа ръце, след това разтри и ходилата ѝ с ментово масло, показвайки ѝ различните точки и обяснявайки коя от тях с кои телесни органи е свързана. Джен се оказа абсолютно права. Флора изобщо не усети как изтече този час, буквално се беше разтопила от удоволствие.
И това не беше всичко.
Продължението беше маникюр и педикюр, а за финал бе оставена маската за лице с водорасли и авокадо, след която Флора почувства кожата си необичайно мека, опъната и жизнена. Четири часа след като беше влязла в салона, тя разбра какво означава да се чувстваш като „нова“.
Джен я чакаше долу на рецепцията. Флора извади портфейла си, приготвяйки се да плати.
— За теб — каза Джен, подавайки ѝ затворен бял плик.
Флора го взе и го отвори.
— Какво е това?
Джен само се усмихна, без да отговори нищо. Вътре имаше красива картичка, а в нея — малко листче. Отгоре на бележката Флора видя мейла на Либи.
Надявам се днес да си прекарала наистина добре. Това е нашият подарък за цялата работа, с която успя да се справиш през последните две седмици. Дължим ти много повече.
Целувки: Либи и Греъм
Флора вдигна очи към усмихнатата Джен.
— Всичко е включено в цената, не се бъркай за бакшиш и си прибери портмонето в чантата. Не мога да ти взема и цент, така нареди Либи.
— Но как… Откъде е знаела тя?
— Много просто. Майка ми беше много добра приятелка с Матилда — майката на Либи. Тази сутрин майка ми е звъннала на Либи, за да се чуят — още не ѝ беше честитила малкия нов член на семейството. И между другото станало дума, че ти си решила да идваш насам. Е, кажи сега как да не обичаш малкия град? Всичко се знае!
Флора я погледна удивена.
— Просто не знам какво да кажа.