Джен ѝ подаде визитна картичка на салона, а на гърба ѝ написа и домашния си телефон.
— Когато решиш, просто ми звънни. И непременно да ми се обадиш, когато децата дойдат. Моите две ще чакат с нетърпение да се потъркалят по плажа. Нали знаеш, че точно тук, под нас, е най-добрата плажна ивица в целия град.
След като излезе от салона, Флора реши да използва деня докрай и тръгна бавно по главната улица. Можеше да се пошляе спокойно, зяпайки витрините. Времето все още ставаше за разходка, но една от жените в салона бе казала, че е чула по радиото, че наближаващата буря няма да е от най-леките. Затова тя се отби през магазина за хранителни стоки и си взе пилешко филе и салата за вечеря. След това мина през видеотеката, за да си избере някой хубав филм. Цяла вечност не беше гледала нещо наистина качествено и ѝ се струваше, че тази вечер бе идеалното време за това. Какво по-хубаво от това да се изтегне на дивана, загледана в някой хубав филм, докато вятърът и дъждът навън бият по прозорците…
След това се отби за малко и през книжарницата на госпожа Евансън, а когато излизаше оттам, небето вече беше станало оловносиво, а буреносните облаци сякаш се бяха надвесили над брега, готови всеки момент да излеят гнева си над земята. Последната спирка на Флора беше кафенето. Искаше да мине оттам най-вече, за да благодари на Джули за поредната ѝ добра препоръка, както и да ѝ покаже резултата все пак.
— Изглеждаш невероятно! — Джули прекоси бързо кафето и започна да се върти около Флора, оглеждайки я от всеки ъгъл. — Просто не мога да повярвам какво е направила Джен с косата ти! Искам да кажа — стилът е запазен, и преди хич не беше зле, но сега е толкова трептяща, толкова жива, а лицето — та ти просто цялата сияеш! Колко жалко, че Гевин Матсън не е тук сега. Само един поглед и очите му просто щяха да изхвръкнат!
Флора поклати глава.
— О, Джули… С него сме само приятели.
— А, така ли? Добре… — отвърна Джули и кимна.
Всъщност от деня, в който си бяха говорили на онази пейка до каменния мост, Флора и Гевин се засичаха почти всяка сутрин в кафенето. Ако се случеше така, те сядаха заедно на една маса да пийнат по нещо и си говореха по общи теми. Най-често разговорът се въртеше около децата на Флора и живота ѝ в Шотландия. Той пък ѝ бе разказал за кариерата си на композитор — тя бе поразена от факта, че повечето ѝ любими песни са именно негово дело. Говореха и за много други неща — политика, актуалните новини, че дори и за спорт. Гевин въвеждаше Флора в правилата и тънкостите на бейзбола и най-вече във вечното съперничество между „Ню Йорк Янкис“ и „Бостън Ред Сокс“. Беше я предупредил шеговито, че не е много здравословно да продължава да носи каскета с логото на „Ню Йорк Янкис“, който всъщност брат ѝ бе донесъл след престоя си в Щатите.
На Флора ѝ харесваше да разговаря с Гевин. Дори когато Сиймъс беше жив, те никога не бяха общували така, както сега с Гевин. Повечето от свободното си време покойният ѝ съпруг прекарваше във всякакви злободневни занимания — дребни поправки по къщата, работа по двора, помагаше ѝ и с децата. Трябваше да признае, че възможностите за по-дълбоки и смислени разговори с него приживе бяха сведени почти до минимум. Колкото и да се обичаха, сферите им на интерес почти не съвпадаха — това беше факт. Флора обичаше поезията и тихите вечери у дома до камината. Сиймъс предпочиташе да се отбие в кръчмата, където да изпие няколко бири. Сега тя се замисляше, че би предпочела дори шумната кръчма пред самотата през последните три години. Времето, прекарано с Гевин напоследък, ѝ връщаше радостта от общуването. Но с неговото минало и нейните деца, които непрекъснато биха му напомняли за изчезването на неговото собствено, нещата никак не изглеждаха прости.
— Така е, Джули — настоя още веднъж Флора. — Ние наистина сме само приятели.
— В такъв случай няма да е лошо да се опиташ да му изясниш този факт, защото виждам начина, по който те гледа, както и съм забелязала как те очаква всяка сутрин, когато седне тук, а теб те няма. Сяда до прозореца и просто чака да се появиш. Извинявам се, ако се бъркам, но един мъж не се държи така, ако чака жена, с която е само приятел.
Майката на Джули, нисичката закръглена Мария, която забърсваше кафе машината зад тях, кимна сякаш на себе си в мълчаливо съгласие с думите на дъщеря си.
Флора беше в кухнята и режеше краставици и моркови за салатата си, като в същото време, полюшвайки леко бедрата си в такт с музиката, припяваше на висок глас на Арета Франклин, която звучеше от уредбата. В същия момент Гевин позвъни на вратата, но музиката беше прекалено силна и Флора не успя да го чуе. Вратата беше отключена. Той си отвори, влезе и се спря пред кухнята. Светлосините ѝ джинси очертаваха извивките ѝ точно на местата, където трябваше, докато тя продължаваше да се поклаща в ритъма на песента. Тъмният ѝ пуловер подчертаваше огненочервения цвят на косата ѝ. Определено беше гледка, която би накарала пулса на всеки мъж да се учести. Той не се учуди, че онази музика отново нахлу в главата му само при вида на тялото ѝ.