Гевин знаеше, че в последните дни Флора бе работила почти без почивка, за да приведе къщата в пълна готовност за посрещането на първите гости. Наистина бе свършила невероятна работа. Да, къщата не беше лоша и преди около две седмици, когато той бе влязъл тук за първи път. Направило му бе впечатление, че домът е спретнат и функционален. След намесата на Флора обаче промяната бе очевидна. Цялата къща сякаш сияеше, всяко нещо изглеждаше поставено точно на мястото си. Целта беше постигната напълно — още с влизането вътре се усещаше уют и топлина. Дори човек, който за първи път пристъпваше прага, щеше да се чувства като у дома си.
— О! — Тя се сепна, когато го забеляза да стои до вратата на кухнята. Бързо намали звука на уредбата. — Не те усетих изобщо… Звънна ли или… не съм те чула изобщо.
Той кимна.
— Надявам се не се сърдиш, че се самопоканих.
— Ни най-малко. — Тя хвърли поглед към кухнята. — Точно приготвях пилешко и салата за вечеря. Има достатъчно и за двамата. Ще се радвам… да останеш. — Флора го погледна.
Гевин беше наминал само за да ѝ донесе сутрешното издание на вестника, в който бе публикувана рекламата на хотела. Или поне така се самозаблуждаваше. Просто това беше най-добрият и смислен повод, който можеше да измисли, за да види Флора отново. През изминалите две седмици Гевин я бе опознал сравнително добре. Работата му най-накрая бе потръгнала и единствената причина за това бе жената срещу него. Нещо повече, композираше му се още и още.
Вече очакваше с нетърпение всяка следваща сутрин, защото знаеше, че ще отиде в кафенето, ще седне на масата и ще започне да се взира през широкия прозорец, очаквайки да я види да се задава по главната улица с невероятната ѝ усмивка, спирайки от време на време да поздрави по някоя позната. Флора беше идеалната жена — интелигентна, съобразителна, със страхотно чувство за хумор и ум, остър като бръснач. Той усещаше, че все по-често търси нейното мнение по всякакви въпроси. Тя чувстваше нещата в дълбочина, виждаше света през очите на майка, която иска най-доброто за своите деца.
Тя беше жената, в която Гевин се влюбваше все по-силно.
Но тя беше и жената с три деца, а през последните две години той съвсем целенасочено бе избягвал всичко, което да му напомня за собствената му тежка загуба. Това беше някаква естествена реакция на мозъка му, чрез която да се предпази от болката и страданието. А те присъстваха във всеки един негов ден, откакто Гейбриъл бе изчезнал. Чудеше се какво ли щеше да се случи, как ли щеше да се почувства самият той, когато децата ѝ пристигнеха. Нямаше как да знае. Щеше да го усети едва в момента, когато те се изправеха срещу него. Цялото му същество, цялото му съзнание го тласкаше към Флора. Но дори и сега, в момента, в който той седеше пред нея до вратата на кухнята, една малка частица от него се чудеше дали няма да е най-добре просто да остави вестника, а после да се обърне и да се върне в лятната вила на Алек.
В този момент майката природа се намеси, за да му помогне с решението. Навън изведнъж проблесна светкавица и за миг освети всичко. Няколко секунди след това се разнесе силен и продължителен гръм, който сякаш се търкаляше по хълма надолу. Всичко в къщата потрепери. Гевин стоеше прав и гледаше Флора. Чуха се едри капки дъжд, които започнаха да барабанят по первазите.
— Е, мисля, че вече е ясно. Явно ще се наложи да поостана поне за малко. С какво мога да ти помогна?
Тя му подаде ножа за рязане.
— Ако нямаш нищо против, можеш да донарежеш зеленчуците, а аз през това време ще омеся няколко малки хлебчета.
И двамата се захванаха за работа под приглушените звуци от уредбата. Песента беше „Караш ме да се чувствам като истинска жена“ отново на Арета Франклин. На няколко пъти погледът на Гевин се плъзгаше тайно към Флора, спирайки се ту на прекрасните червени кичури, небрежно падащи върху бузите ѝ, ту върху деликатните ѝ пръсти, които сръчно размесиха тестото върху плота, после го направиха на топка и оформиха от нея по-малки топки.
С каква лекота, с какъв финес правеше всичко — истинска жена!
След като хвърли хлебчетата в тигана със загрятата мазнина, тя се зае да подправя пилешкото месо, след което го пъхна във фурната.