От тона му личи, че след като си тръгнем, ще си поприказва сериозно с мистър Мълърин, помисли си Демарко. Междувременно шефът се извърна към тях и добави:
— Както вероятно вече знаете, ние правим преглед на една текуща програма за обучение със задачата да я съкратим и рационализираме. В момента въпросната програма е много скъпа и аз, впрочем ние имаме определени идеи за нейното подобряваме. Донеси папката, Нортън!
Дългият скочи и се втурна към кабинета. След миг се върна с дебела папка в ръце. През следващите петнайсет минути Кармоди направи задълбочен анализ на действащата програма за обучение: колко струва, какви въпроси разглежда, численост на групите, учебни часове. Демарко разбра малко от това, което чу, но съдейки по въпросите на партньорката си, Ема явно беше повече в час. Но това, което разбра, беше достатъчно — за разлика от Дейв Уитфийлд, човекът насреща разполагаше с цялата информация за реорганизацията, която му беше възложена, и очевидно знаеше какво говори.
— Чухме, че вашите хора тук печелят доста повече от заплатата, която са получавали в корабостроителницата — рече той и кимна по посока на Мълърин и Нортън.
— И какво от това? — сви рамене Кармоди, после, изпреварвайки следващия му въпрос, добави: — Вижте, аз участвах в конкурс за тази работа. Флотът прие офертата ми, а на хората си плащам както намеря за добре. Изобщо не ме интересува, че някой бюрократ в корабостроителницата им завижда на парите.
— С кого сключихте договор? — попита Ема.
Кармоди се поколеба само секунда.
— С Ге Ка Ве Се — отвърна той.
— С кого? — погледна го неразбиращо Демарко.
— Това е Главното командване на военноморските системи със седалище във Вашингтон — сухо поясни Ема.
— Точно така — кимна Кармоди. — Спокойно можехте да си спестите летенето дотук, защото някой от Ге Ка Ве Се можеше да ви даде същата информация, която току-що чухте от мен.
Трябваше да чуя това, преди да излетя за Бремертън, унило поклати глава Демарко.
— Но с кого точно от Ге Ка Ве Се? — попита Ема. — Кой подписа договора?
— Не зная — отвърна Кармоди. — Предполагам, някой, който отговаря за тези неща.
Каза го небрежно, но погледът на Демарко попадна на ръцете му, които леко потрепнаха, стиснали чашата. Мускулите му заиграха като живи. Не ми се ще да ми е противник на канадска борба, помисли си Демарко.
Ема замислено замълча. Изпреварвайки следващия й въпрос, Кармоди се изправи и рече:
— Много ми беше приятно да си поговоря с вас, но за съжаление имам насрочена среща. Всичко, което мога да ви кажа, е, че нашата реорганизация е необходима за флота, тарифите ни са нормални, а моята оферта беше сред най-ниските. Ако имате други въпроси, ще трябва да ги отнесете към хората във Вашингтон, които ми възложиха този договор.
Насочиха се обратно към взетата под наем кола.
— Какво ще кажеш? — попита Ема.
— Не знам — въздъхна Демарко. — Онези двамата, Нортън и Мълърин, не са някакви титани на мисълта, но проектът като че ли е напълно законен. А тоя Кармоди, изглежда, е умен тип.
— Такъв е — кимна Ема. Помълча малко и добави: — Напомня ми за едни наемници, които познавах преди време.
6
Изправен до прозореца, Кармоди гледаше как посетителите му крачат към колата си. После бавно се обърна и впери унищожителен поглед в Мълърин, който се сви като куче, очакващо ритник. Действително изпита желание да му забие един шут в задника, но реши по-късно да се занимава с него. Какъв кретен, господи!
Върна се в кабинета, затвори вратата и седна зад писалището. Дясната му ръка се протегна към телефона, но не го вдигна.
Не се безпокоеше от въпросите, които му зададоха. Договорът си беше съвсем редовен, също като тарифите за заплащане и всичко останало. Безпокояха го хората, които ги зададоха.
Първо, ако някой действително беше изпратил жалба до споменатия конгресмен, той би трябвало да я насочи към Инспектората на Министерството на отбраната или да я изпрати лично на главния инспектор на ВМС, а не да възлага проверка на място.
Второ, този Демарко. Нещо в него не пасваше на задачата, която му бяха възложили. Беше прекалено твърд и решителен, за да изпълнява толкова тривиални мисии. Кармоди добре познаваше служителите в Конгреса — обикновено жадни за изява младоци, които нямаха нищо общо с типове като този Демарко. Служебната му карта изглеждаше истинска, а това по всяка вероятност означаваше, че този човек се занимава с политически поръчки, а не с договори за дребни пари.