— Бог да я прости — промълви Смит и вдигна чашата си.
— Имаше ли си някого? — попита след кратка пауза Ема. — Приятел, съпруг, деца?
— Не знам, не я познавах — отвърна Смит.
— Е, това поне можеш да разбереш! — остро каза Ема, опразни чашата си и направи знак на бармана.
— Не съм убеден, че те спаси именно Карла — обади се Демарко. За разлика от Ема той още беше разтърсен от това, което се беше случило.
— Какво!? — рязко се извъртя партньорката му.
Той им описа наблюденията си, свързани с реда на стрелбата, наблягайки на раните в тила на Карла.
— Искаш да кажеш, че по Ли Мей е стрелял друг? — присви очи Смит.
— Не съм сигурен. Може и да греша.
— Грешиш! — отсече Ема. — Ако имаше друг човек, непременно щяхме да го видим.
Демарко сви рамене. Изстрелите бяха много, върху главата му падаха стъкла, а сърцето му биеше с бесен ритъм. Ли Мей беше използвала заглушител и може би беше произвела повече изстрели от тези, които той беше чул. Но все още не можеше да приеме, че Карла не я улучи с цели два изстрела.
— Е, стрелбата по мишени е доста по-различна от стрелбата по жива цел — поклати глава Смит.
— Не — възрази Ема. — Според мен в думите на Джо има логика. — Протегна ръка и измъкна парченце стъкло от косата на Демарко и се извърна към Смит. — Обади се на ченгетата в клуба. Нека проверят колко патрона има в пълнителя на Карла.
Смит извади мобилния си телефон. Когато насреща вдигнаха, той заговори с друг тон — тона на държавен служител, който държи нещата под контрол. Ема и Демарко мълчаливо чакаха, отпивайки от чашите си.
— Добре, благодаря — каза най-сетне Смит, изключи и се обърна към Ема: — Изобщо не е стреляла.
— Тогава кой е стрелял по Ли Мей? — попита Демарко.
— На този въпрос има само един отговор: китайците — въздъхна Ема. — Вероятно са изпратили тук свои хора със задачата да наблюдават както Ли Мей, така и мен. И сутринта са успели да я засекат.
— Тогава защо не са се опитали да я заловят? Или да я убият, преди да влезе в клуба?
— Може би не са успели да я засекат навреме. Тя е много добра.
— Без майтап! — изгледа я иронично Смит, отпи от чашата си и продължи: — Значи освен Ли Мей на сцената се появява цял екип скапани китайци, които се опитват да заловят собствения си агент. Направо под носа ни!
Демарко отвори уста да му каже, че ако беше изпратил достатъчно охрана на Ема, може би неговият екип щеше да засече Ли Мей и китайците. Но агентът го изпревари:
— Добрата новина е, че нещата ще бъдат поети от ФБР, след като вече установихме, че Ли Мей се намира в района. Вече няма как да твърдят, че охраната на Ема е работа на ВРУ!
— Започва да ми писва от това прехвърляне на топката, да знаеш! — изръмжа Демарко. — Едната служба, другата служба… Цял куп бюрократични глупости! Няма ли най-сетне да…
— Напускам страната! — обяви с категоричен тон Ема. — Хващам първия самолет под фалшиво име, после ще сменя още няколко и едва тогава ще се насоча към мястото, което съм избрала. Ли Мей не разполага с достатъчно средства, за да ме проследи.
— А после какво? — изгледа я Демарко. — Ще останеш в изгнание до края на живота си?
— Не знам — въздъхна Ема. — Но вече няма да позволя да избиват хора заради мен!
— Аз имам по-добра идея — изсумтя Смит. — Ще те заложим на някое открито място, подходящо за стрелба — може би в някоя вила на плажа. Ще направим така, че тя да разбере къде си. Още не знам как, но ще го направим. После ще блокираме района със снайперисти в маскировъчно облекло. Аз ще ръководя операцията и когато шибаната китайка се появи, лично ще й пусна един куршум в сърцето!
А защо не го направи досега?! — понечи да попита Демарко, след което изведнъж си даде сметка, че мъжът насреща му е хладнокръвен убиец. Може да дрънка за гофрети и палачинки, може да изглежда безобиден като покойния мистър Роджърс, но на практика Бил Смит членуваше в същия смъртоносен клуб, в който членуваше и самата Ема. Той ще застреля Ли Мей, без да му мигне окото, и това изобщо няма да се отрази на съня му.
— Не я искам мъртва, Бил — поклати глава Ема. — Искам я неутрализирана, но не и мъртва.
— Ти да не си превъртяла?! — изръмжа Смит. — От началото на бъркотията тази жена вече уби колко… седем или осем души? А при следващата възможност ще убие и теб!
— Ние я направихме такава, Бил. Аз и проклетото ЦРУ с неговата шайка мръсници!