Демарко прекоси паркинга и пое по алеята, която водеше към магистралата. В последния момент обърна глава и успя да зърне Ема, изправена до колата си. Ли Мей не се виждаше никъде.
Огледа се. Къде ли дебне проклетият китаец? Беше наясно, че единият от помощниците на Ли Мей беше на пристана, а другият е някъде около административната сграда. Оставаше третият, който вероятно беше наблизо, скрит в храстите. Къде ли се мотае проклетият Кармоди?
Даваше си сметка, че заради шума китайският гангстер едва ли ще го застреля. Далеч по-вероятно беше да го намушка с нож — някъде тук, между паркинга и магистралата. Което означаваше, че час по-скоро трябва да освободи ръцете си.
Отново погледна зад гърба си. Ема вече не се виждаше. На двайсетина метра от него алеята правеше лек завой, а от двете й страни тъмнееха ниски дръвчета. Там Ли Мей нямаше как да го види, но това не се отнасяше за китаеца, скрит някъде из околните храсти. Насочи се натам с максималната бързина, на която бяха способни краката му. Миг по-късно опря гръб на близкото дърво и започна да трие в грапавата кора тиксото, с което бяха стегнати китките му. Търкаше бясно, сваляйки повече кожа, отколкото лепкава пластмаса. Болката беше неописуема, но в крайна сметка ръцете му бяха свободни.
А сега какво? Да хукне към магистралата с надеждата да спре някоя кола или да остане при Ема? По-разумно беше да стигне до магистралата, преди да го спипа някой от гангстерите на Ли Мей. Тръсна глава и хукна натам, но вече беше твърдо решен, че не може да изостави Ема.
Идеята му беше да направи заблуждаваща маневра. Да се насочи към магистралата, а после да направи завой и да се върне. В очите на евентуалния наблюдател ще изглежда така, сякаш бяга, за да спаси кожата си. Но ако маневрата успее, той ще има всички шансове да се озове зад гърба на китаеца. Планът не беше особено добър, а може би беше откровено глупав, но с друг не разполагаше. Трябва да си намеря някой камък или дебело дърво, помисли си той, след което се втурна напред.
Тъмнината му пречеше, не виждаше почти нищо. Придвижваше се бавно и внимателно, оглеждайки се за китаеца. Така изтекоха три-четири минути, а може би повече. До паркинга оставаха няколко метра, но от човека на Ли Мей нямаше следа. При моя късмет като нищо ще се окаже, че в мрака се таи някакъв шибан нинджа, мрачно си помисли Демарко, продължавайки да се оглежда с максимално внимание. В ръката си стискаше голям камък, готов да го запрати по врага. А в следващия миг го видя.
Китаецът лежеше по гръб на няколко крачки от обществената тоалетна. По нищо не личеше, че се крие. Демарко се втурна към него, вдигнал камъка над главата си. Но онзи лежеше, без да мърда. Наведе се и го докосна. Беше все още топъл, но мъртъв. Не си направи труда да провери пулса му, тъй като нямаше време. Вместо това започна да опипва тревата около тялото и скоро откри автомата с къса цев.
Сега вече беше готов. Ядосан и въоръжен. Не знаеше как се стреля с това чудо в ръцете му, но то без съмнение беше оръжие. Изправи се и тръгна към предполагаемата позиция на Ли Мей. Пръстите му нервно опипаха приклада, търсейки предпазителя. Откри някаква малка метална пластина отстрани, но не знаеше надолу или нагоре трябва да я натисне. Тъмнината му пречеше да види евентуалните знаци върху метала. Дали онзи бандит е държал оръжието си с вдигнат предпазител? Нямаше как да открие отговора на този въпрос. Ако той беше на неговото място, със сигурност щеше да държи опасното нещо блокирано.
После до слуха му долетя сърдитият лай на друго узи.
Кого застреляха, по дяволите? Ема или Кармоди?
Понесен от течението, Кармоди бързо се приближи до пристана. Вдигна прибора за нощно виждане точно навреме, за да улови раздвижването. Китаецът се спотайваше зад носа на някаква лодка. От тази позиция беше в състояние да следи движенията на Ли Мей и Ема, от които го деляха около петдесет метра.
Направи му впечатление, че този е едър почти колкото него, много по-едър от двамината, които вече беше неутрализирал. Остави прибора да потъне, напълни дробовете си с въздух и се гмурна. След няколко метра под вода отмина лодката с мъжа и показа главата си на повърхността след още няколко съда, закотвени на пристана. Хвана се за дебелите дъски и безшумно се покатери на кея, в гръб на китаеца.
Насочи поглед към паркинга. Ема беше излязла от колата и стоеше на двайсетина крачки от Ли Мей, в ръката на която мътно проблясваше пистолет. Долови гласовете им, но беше твърде далеч, за да чуе какво говорят.