— Аха. За целта утре сутринта ще дойдеш да ме вземеш от хотела. Мейвис ще ти даде подробностите. Двайсет кила, Джо! Представяш ли си?
Линията прекъсна.
— Страхотно! — промърмори Демарко и окачи телефона на колана си.
— Кой беше? — попита Ема.
— Махоуни. Идва на риба, а аз трябва да играя ролята на шофьор.
Ема сви рамене. Тоест какво друго очакваш, след като работиш за Махоуни?
— Искаш ли да потърсиш оня тип с договора, докато аз дундуркам Махоуни? — погледна я с надежда Демарко.
Офертата беше посрещната с вдигане на вежди, което означаваше, че дамата насреща му по-скоро би се омъжила за Бърт Рейнолдс.
— Докато ти возиш мистър Палавник, аз мисля да взема Кристин и да я заведа в спа центъра в Снокалми Фолс — отсече Ема. — Там предлагат маски с лечебни водорасли и масаж с нагорещени камъни. А тая работа с Дейв Уитфийлд може да почака още един ден…
Демарко нямаше представа какъв е тоя масаж с нагорещени камъни, но моментално си представи прекрасното голо дупе на Кристин на масата за масажи. И дългите й бедра, блеснали от тънък слой бебешки лосион.
8
Демарко беше разнебитен, истински жив труп.
Секретарката на Махоуни го информира, че в шест нула нула сутринта шефът ще го чака във фоайето на хотел „Шератон“ в центъра на Сиатъл. Това означаваше, че за да стигне навреме, трябва да тръгне от Бремертън най-късно в четири и половина. Подметна в слушалката, че не вярва председателят да стане толкова рано, на което Мейвис отвърна:
— Знам, че той работи прекалено много…
Проклетникът беше успял да заблуди всички около себе си.
За негова огромна изненада обаче Махоуни се появи във фоайето точно в шест, а на ирландското му лице грееше широка усмивка. Приличаше на младо хъски, което излиза на първия си риболов. Беше се пременил в бермуди, които стигаха до кокалестите му колене, шкембето му опъваше избеляло поло, а на краката му имаше протрити обувки за тенис, от които стърчаха дебели бели чорапи. Голямата му глава беше украсена с бейзболна шапка с надпис „Бостън Ред Сокс“, а в ръката му се поклащаше найлонова торбичка, в която вероятно носеше останалите неща за излета: слънцезащитен лосион, яке и за всеки случай плоско шишенце бърбън, ако се окаже, че на борда не разполагат с любимата му марка.
„Лодката“ за риболова беше закотвена на пристанището на Шилшу Бей. Оказа се 20-метрова яхта, от мостика на която стърчаха повече антени, отколкото от разрушител на ВМС. Собственикът й, Алекс Еди-кой си, беше много богат човек, натрупал състояние от клетъчни телефони, ретранслатори или кутии за клетъчни телефони — Демарко не разбра точно, защото не слушаше какво му обяснява Махоуни. Освен богаташа на борда присъстваха професионален скипер и стюард, чието единствено задължение беше да обслужва Махоуни.
Демарко му подаде торбичката на шефа и се обърна да си върви.
— Къде тръгна? — спря го Махоуни. — Идваш с мен! Искам да ми разкажеш докъде стигна оная работа с племенника на Хатауей.
Пак ли!? — безмълвно простена Демарко. Ситуацията с партията голф се повтаряше. Слава богу, днес не носеше костюм. Беше облякъл риза с къс ръкав, панталони в цвят каки и маратонки, които съвсем не искаше да изплеска с рибешки вътрешности. Нямаше шапка, която да пази главата му от слънцето, нито пък яке — ако евентуално излезе студен вятър в морето. Съобщи всичко това на Махоуни, но старецът изобщо не се впечатли.
— Нямаш грижа, Джо. Сигурен съм, че на яхтата има екипировка, която можеш да използваш. Нали така, Алекс?
— Има, разбира се — отвърна богаташът, но Демарко остана с впечатлението, че идея няма за какво става въпрос.
Пътуването от пристанището до мястото на предполагаемите рибни пасажи отне около час. Демарко се наслаждаваше на гледката, обърнал глава към планината Олимпик, чиито върхове очертаваха хоризонта на запад. От унеса го изтръгна жуженето на клетъчния телефон.
— Мистър Демарко, обажда се Дейв Уит…
Сигналът беше слаб и гласът на Уитфийлд постоянно заглъхваше.
— Какво? — изкрещя в мембраната той.
— Дейв Уит… двама мъже ме…
— Не ви чувам, Дейв! — извика Демарко.
— Мисля, че…
— Дейв, нищо не чувам!
Отсреща се възцари тишина и Демарко изключи телефона.
— Ако искате да говорите, използвайте някой от телефоните на Алекс на мостика — обади се стюардът. — Разполага с оборудване, което ще ви свърже дори с Луната.