По обратния път той и Махоуни се затвориха в кабината. Алекс говореше нещо със сериозно изражение на лицето, а председателят кимаше също така сериозно. Единствен Демарко си даваше сметка, че шефът му не чува нищо от това, което му говори собственикът на яхтата. Този номер Махоуни владееше до съвършенство — правеше се, че участва активно в разговора със събеседника си, най-често потенциален спонсор, докато умът му беше на съвсем друго място — уловената риба или жената, попаднала в мрежата му.
Разбра се със стюарда за транспортирането на трийсеткилограмовата сьомга до Вашингтон. През последния час рибата тайнствено наддаде с цяло кило. Един господ знае с колко още щеше да напълнее, когато Махоуни се върне на Източното крайбрежие. Джиесемът на Демарко изцвърча, докато пътуваха към летището. Сигурно пак е онзи шантав Дейв Уитфийлд, направи гримаса той. Но насреща беше Ема.
— Дейв Уитфийлд е убит, Джо — съобщи му тя.
— О, боже!
— Какво? — извърна се да го погледне Махоуни.
— Имал е четиригодишно момченце — добави Ема.
Демарко каза „дочуване“ и понечи да съобщи новината на шефа си, но в този момент звънна и телефонът на Махоуни. Обаждаше се Франк Хатауей, главнокомандващ Военноморския флот на САЩ.
9
— Трябва да проверя торбата ви, сър — каза морският пехотинец.
Нортън не повярва на ушите си. Точно тази вечер ли, по дяволите? Обикновено не ги проверяваха на излизане, а това изобщо нямаше да се случи, ако си беше тръгнал с дневната смяна. Но той закъсня заради задачата, която му възложи Кармоди, а тя беше пряка последица от събитията през изминалия ден. И сега проклетият войник на портала — деветнайсетгодишен отегчен до смърт хлапак, бе решил да се заяде с него.
— Да, разбира се — каза той. Нямаше смисъл да спори. Никой не спори с морските пехотинци. Сложи сака на масичката до портала и неволно придърпа панталоните си. Спря в момента, в който осъзна какво прави. Трябваше да се овладее.
— Моля да го отворите, сър.
Нортън се подчини и морският пехотинец надникна вътре. Роман с меки корици, слънчеви очила, кафява книжна торбичка с остатъците от обяда на Нортън, кутия за шах. Младежът извади торбичката, надникна в нея и я остави настрана. Протегна ръце към шаха.
Моля те, Господи!
— Доста е тежичък — отбеляза морският пехотинец, поклащайки кутията в ръката си. — От какво е направен?
Преди Нортън да измисли някакъв отговор, зад гърба му се разнесе силен и самоуверен глас:
— Хубавичко го претърси това копеле, ефрейтор! Сега е моментът да разбера дали не ме краде!
Тежката лапа на Кармоди шеговито се стовари върху врата на Нортън. Но стискането на пръстите съвсем не беше приятелско.
— Най-добре ще е да си сложиш ръкавица и да му провериш всички дупки — продължи Кармоди. — Но проблемът е, че може да му хареса!
Младежът с мъка скри усмивката си и си наложи сериозна физиономия.
— Сър — обърна се към Кармоди той. — Ще ви помоля…
Кармоди непринудено се наведе към табелката на гърдите му.
— Хисакър — прочете той. — Случайно да имаш по-голям брат, който да е летял на хеликоптер в Ирак през деветдесет и втора?
— Не, сър — отвърна боецът.
— Странно. Много ми приличаш на един пилот със същото име, с когото летяхме там…
— Били сте в Корпуса, сър? — погледна го с уважение войничето.
Нортън отбеляза, че продължава да държи проклетия шах.
— Тц — поклати глава Кармоди. — Тюлените…
Младежът почти изкозирува. Тюлените бяха богове, голямата мечта на живота му.
Пъхна кутията обратно в сака, а след това прибра и торбичката с храна.
— Приятна вечер — пожела на Нортън той, после погледна Кармоди в очите и почтително добави: — На вас също, сър.
Извървяха една пресечка в пълно мълчание. Нортън се страхуваше да отвори уста, а Кармоди стискаше зъби. Разтвори ги едва когато спряха пред колата на паркинга.
— У теб ли са?
— Аха — кимна Нортън и измъкна два ненадписани диска от задния джоб на торбестите си панталони.
— Дай ми и лаптопа — сухо заповяда Кармоди.
Нортън дръпна ципа на сака и му подаде шаха.
Кармоди го фиксира известно време, после се наведе към ухото му и просъска:
— Заради твоята глупост днес умря един човек. Познай кой ще умре при следващата ти издънка!