Според полицейския началник убиецът на Уитфийлд беше Томас Конран, по прякор „Каубоя“ — известен и лесен за идентифициране градски скитник на трийсет и девет години. С ръст около метър деветдесет и пет и невероятно кльощава фигура, той не се разделял с избелялата каубойска шапка, нахлупена ниско над челото, с която много приличал на Тим Макгро, но в доста побъркан и силно недохранен вариант. Още на млади години Конран получил диагноза шизофрения и когато спирал лекарствата (нещо, което правел постоянно), ставал непредсказуем и склонен към насилие.
— Според контролните устройства на корабостроителницата Уитфийлд е напуснал периметъра през портала към Стейт стрийт в 8:38 часа сутринта — започна Брънстад. — За десетина минути се е придвижил оттам до паркинга, на който оставил колата си. Проверихме това, като обходихме маршрута няколко пъти. В 8:55 часа свидетел е видял Каубоя да крачи по алеята. Свидетелят е абсолютно сигурен за времето, защото чакал някакъв приятел, който закъснявал. От прозореца на къщата си той не е могъл да види паркинга, на който е извършено убийството, но е видял Каубоя да излиза оттам.
— Как се казва този свидетел? — попита единият от агентите на ФБР — стройна жена с къса кестенява коса и топли кафяви очи. Сладурана със страхотни глезени, отбеляза Демарко. Тя също му обърна внимание. Още като влезе в залата, огледа присъстващите с нормалния за всички хора любопитен поглед, но той усети как очите й се задържат върху него мъничко по-дълго от необходимото. Дали пък не ме намира за неотразимо привлекателен? — запита се той.
— Марк Бърт — отговори Брънстад. — Безработен дърводелец.
Жената си записа името и зададе следващия си въпрос:
— А защо този мистър Бърт ви е докладвал за Конран едва сега?
— Защото е бил на гости на братовчед си в Спокейн. На споменатия ден е чакал приятеля си да го откара именно в Спокейн. Научил за убийството на Уитфийлд едва снощи, след като се прибрал.
Тази информация също намери място в бележника на дамата агент. Всъщност тя записа думите на полицейския шеф дословно и това накара Демарко да си помисли, че май е малко тъпичка въпреки превъзходните си глезени.
— Да вървим нататък — продължи началникът на полицията. — След като снехме показанията на свидетеля, ние тръгнахме да търсим Каубоя. Когато го открихме, в раницата му се оказаха портфейлът и ръчният часовник на Уитфийлд. Имаше и един нож с окървавено 20-сантиметрово острие. Според съдебния лекар то отговаря на раната, нанесена в гърдите на Уитфийлд. Изпратихме ножа за ДНК експертиза, която ще определи дали кръвта е на жертвата. След два дни ще имаме резултат.
— Раната е нанесена отпред — обади се Ема. — И това повдига въпроса защо Уитфийлд е позволил на скитника да го доближи.
— Не знам — призна Брънстад. — Може би Каубоя му е поискал пари. Той е едър тип, притиснал е Уитфийлд към колата, полудял е от отказа и го е намушкал.
Един от униформените закима енергично, очевидно одобрявайки заключенията на шефа си.
— Използвал ли е мистър Конран кредитните карти, които е намерил в портфейла на Уитфийлд, изхарчил ли е парите? — попита Ема.
— Картите определено не е докосвал — поклати глава началникът. — А що се отнася до парите, ние не знаем колко са били. Но при ареста в портфейла имаше банкноти.
— Хм — промърмори Ема.
— Какво казва тоя Каубой? — поинтересува се един от следователите от СРВМС.
— Нищо — въздъхна Брънстад. — По време на разпитите бърбори несвързано и не отговаря на въпросите. Опитваме се да получим разрешение за принудително инжектиране на съответните медикаменти, но адвокатът му ни разиграва. Въпреки това имаме всички основания да вярваме, че извършител на престъплението е именно Каубоя.
Презентацията на Брънстад приключи няколко минути по-късно. Ема каза, че трябва да проведе някакъв разговор, и заряза Демарко в залата. На кого ли ще се обади? — запита се той. Хубавата агентка пристъпи към бялата дъска и започна да разглежда снимките от местопрестъплението, закачени до нея. Демарко реши, че и той проявява интерес към тях.
— По всичко личи, че уликите срещу нашия Каубой са доста силни — промърмори той и се приближи до жената.