— Става въпрос за племенника ми — започна той. — Момчето на сестра ми. Той е инженер и работи във военна корабостроителница. Убеден е, че част от колегите му се занимават с измами.
— Какви измами?
— Не ми стана много ясно. Нещо свързано с фалшиви проучвания, за които екипът получава допълнителни държавни средства. Дейв, племенникът ми, направил опит да предупреди началството, но сестра ми твърди, че никой не му обърнал внимание. Обади ми се бясна, настояваше да направя нещо. Къде отиде проклетата ти топка, Джо? Май е някъде между онези дървета…
При следващия удар Демарко перна топката в горната част и тя прелетя само двайсетина метра. Проблемът беше в стиковете на Хатауей, които бяха прекалено малки. Едва при третия опит топката му попадна на правилния феъруей.
— Както и да е — продължи Хатауей, когато отново седнаха в количката. — Искам да провериш за какво става въпрос и да ми съобщиш дали момчето наистина е надушило нещо. Джон ми каза, че много те бива в тая работа, а аз си мисля, че случаят не е нищо особено…
— Наистина съм имал работа с източване на средства, но…
— Какво, Джо?
— Защо просто не възложите проверката на някой от своите подчинени?
Преди Хатауей да отговори, настана някаква суматоха. Фарис крещеше нещо, насочил дълъг показалец в краката на Махоуни. По всяка вероятност председателят беше обявил, че топката му лежи на бетонната пътека за количките — факт, който му даваше право да я премести. А Фарис очевидно го оспорваше.
— Исусе! — поклати глава Хатауей. — Двамата са толкова разгорещени, че ми развалят удоволствието от играта. Но според мен Махоуни наистина нарушава правилата.
Не думай, помисли си Демарко.
— Попита ме защо не възложа задачата на някой от подчинените си — продължи партньорът му. — Проблемът е, че аз съм главнокомандващ Военноморския флот, Джо. Ако накарам хората си да направят дискретна проверка, само два часа по-късно в корабостроителницата ще се появят двайсетина агенти на Служба разследвания към Военноморския флот и ще започнат да разпитват къде когото сварят. Не искам да предизвиквам подобна суматоха на базата на едно телефонно обаждане от сестра ми. Но честно казано, има и нещо друго… — Хатауей извърна глава, сякаш изпитваше неудобство от истината. — Сестра ми, а също и момчето й, има известна склонност към… хм… Драматизъм.
Е, сега вече нещата започваха да се изясняват. Хатауей не вярва на племенника си. В случай че заповяда официално разследване по сигнал на роднина и този сигнал излезе фалшив, той ще изпадне в много неудобно положение.
— Разбирам — промърмори Демарко.
— Провери нещата тихичко и нищо повече, окей? — погледна го с облекчение главнокомандващият. — Срещни се с племенника ми, поговори с хората, които обвинява. Ако нещата се потвърдят, аз ще разполагам с информация от независим източник — в случая Конгреса, след което спокойно ще заповядам официално разследване.
— Добре — кимна Демарко, макар че едва ли имаше право на избор.
На шеста дупка топките на Махоуни и неговата се оказаха на приблизително еднакви позиции, на двайсетина метра една от друга. Фарис беше от другата страна и търсеше топката си, силно приведен напред. А Хатауей, както обикновено, беше заел позиция точно в средата.
Махоуни сведе поглед към топката си, скрита зад малко дръвче, после извъртя глава по посока на Фарис.
— Я ела за малко — подвикна на Демарко той.
— Хей, Махоуни! — изрева зад гърба му Фарис. — Какво, по дяволите, правиш там?
Демарко се обърна да го погледне, а когато отново застана с лице към Махоуни, топката му вече не беше зад дръвчето. Шефът му го беше използвал за параван.
— Какво направи тоя тип, Демарко? — изрева Фарис. — Изрита си топката, нали?
— Не, сър.
— Не смей да ме лъжеш, Демарко! Аз съм сенатор на Съединените щати, докато онзи дебел мръсник до теб е само конгресмен! Кажи ми истината, синко. Той си премести топката, нали?
— Стига глупости! — намеси се Махоуни. — Ще играем ли или не? А ти, Фарис, пак си доста далеч от дупката!
На практика топката на Фарис се намираше на около два метра от дупката и той се обърна, за да подбере подходящия стик.
— Франк, залагам една бира, че Фарис ще я вкара с два удара — ухили се председателят. — И ще се схване точно както при онзи свободен удар на плейофите в Чикаго!
Лицето на сенатора почервеня, но той не каза нищо. Зае позиция над топката, нагласи крака и си пое въздух. Ударът му беше добър, но малко по-силен от необходимото. Топката се плъзна по ръба на дупката, подскочи и спря на половин метър от нея. Фарис разкриви устни в беззвучно проклятие и хвърли сърдит поглед по посока на Махоуни, който бършеше главата на стика си с изцапана кърпа и мълчаливо се подсмихваше.