— Очаквах повече, Кармоди! — хладно обяви тя. — За един месец си доставил едва седем материала.
— Трябва да бъдем внимателни — въздъхна той. — А понякога интересуващите ни материали просто не са налице, защото са в обръщение. Налага се да изчакваме.
Очите на жената се забиха в лицето му. Бяха черни и безжизнени, без следа от човешка топлота и сърдечност. Кармоди се съмняваше, че се е родила такава. Нещо в живота беше лишило от жизненост тези очи.
— Даваш ли си сметка какъв е залогът, Кармоди? — тихо попита тя.
Всъщност това беше по-скоро заплаха, отколкото въпрос.
— Да — кимна той. Пръстите му стискаха кормилото с такава сила, че кокалчетата побеляха — факт, който не убягна от вниманието й.
Остана неподвижен, докато жената прекоси полянката и изчезна зад близките дървета. Обратно в мрака, от който беше дошла.
4
Ема взе самолета от международно летище „Дълес“. Избра го не само защото щеше да лети заедно с Кристин и оркестъра, но и защото оттам имаше директен полет до Сиатъл. За разлика от нея Демарко не искаше да лети от „Дълес“ просто защото разстоянието от дома му дотам беше почти петдесет километра. Докато национално летище „Рейгън“ отстоеше само на десет минути с такси. Щеше да му се наложи прекачване в Чикаго, което удължаваше полета с около час, но ако човек изчисли цялото време на пътуването — така нареченото време от врата до врата, бързо ставаше ясно, че изборът му е по-мъдър.
Оказа се обаче, че не е така.
Пътниците бяха по местата си точно в посочения час — 9:00, но самолетът клекна в началото на пистата за излитане и остана там в продължение на два часа, очаквайки подмяна на някаква дефектирала част. Демарко не разбираше от самолети и след обясненията на пилота реши, че става въпрос за някаква второстепенна дреболия — еквивалент на повредената лампичка за колана в обикновения автомобил.
Разбира се, след двучасово закъснение на полета от Вашингтон той изпусна връзката в Чикаго и пристигна в Сиатъл чак в три часа след полунощ вместо в пет следобед и шофира в продължение на час, за да стигне най-после в Бремертън. Като следствие от всичко това на другия ден беше уморен и далеч от доброто настроение, докато двамата с Ема чакаха Дейв Уитфийлд, племенника на Франк Хатауей.
Уитфийлд прие да се срещнат в бара на мотела, в който беше отседнал Демарко. Оттук се разкриваше хубава гледка към горист, дълбоко врязан в сушата залив, който носеше името Ойстър Бей. Разбира се, Ема беше отседнала в много по-скъп хотел в центъра на Сиатъл заедно с Кристин. Докато чакаха появата на племенника, тя му разказа колко приятен е бил полетът й от Източното крайбрежие: първа класа, хубави филми и попътен вятър през целия полет. Естествено, с цел да го ядоса.
Дейв Уитфийлд влезе в бара малко преди края на разказа й. Франк Хатауей го беше нарекъл „момче“, но той се оказа мъж, наближаващ четирийсет. Явно беше момче единствено в представите на вуйчо си. Беше висок, с едър кокал и явно вече се прощаваше с пясъчно русата си коса. На носа му бяха окачени очила с телени рамки, зад които святкаха будни кафяви очи.
Остана силно впечатлен от позицията на Демарко в Конгреса — впечатлен, но не и щастлив.
— За бога, човече! — възкликна той. — Не мога да си представя, че разговарям с такъв като вас! Не исках да се стига чак дотам! Представях си, че вуйчо просто ще звънне един-два телефона и толкоз.
— Вашият вуйчо е главнокомандващ военноморските сили — сухо отбеляза Демарко.
— Знам, но аз може да си изпатя. Би трябвало да разговаряте с ръководството на корабостроителницата, а не с мен!
— Спокойно, Дейв — обади се Ема. — От вас искаме само обща информация, която ще ни помогне при разговора с ръководството. Дори няма да споменаваме името ви. — Уитфийлд понечи да възрази, но тя го изпревари: — Ще пиете ли една бира?
— Ами да, защо не — кимна след известно забавяне той, очевидно изненадан, че служител на Конгреса проявява желание да го почерпи.
Изчакаха пристигането на бирата и Ема продължи все така успокоително:
— Разкажете ни с какво се занимавате. Нека започнем оттук…
— Аз съм инструктор — поде младият мъж. — Занимавам се с…
— Вуйчо ви каза, че сте инженер — прекъсна го Демарко.