— Нека видим дали съм ви разбрал правилно — въздъхна той. — Вие сте заподозрели двама души, които смятате за некадърници и които напоследък разполагат с необяснимо много пари. Освен това сте убеден, че не правят никакво проучване. Така ли е?
— Да — неохотно отвърна Уитфийлд. — Нещо мирише.
— Вярваш ли му? — попита Демарко, след като младият инструктор си тръгна. — Нищо чудно, че Хатауей не е пожелал да го свърже с хората от Служба разследвания към ВМС. Да чу нещо, свързано с измами? Дори една дума?
— Спокойно, Джо — отвърна Ема. — Намираш се в една от най-красивите части на страната. Иди се поразходи или направи една обиколка с кола. Утре ще се срещнем с онези двамата, ще поговорим с фирмата, в която работят, и ще научим тяхното мнение по въпроса. А в корабостроителницата ще поговорим с някой от управата, който е по-обективен от Уитфийлд.
Оркестърът на Кристин щеше да остане още един ден в Сиатъл, а новата Ема — безгрижна и спокойна — очевидно беше решила, че вместо да си губят времето, могат да потормозят разни консултанти и пристанищни мениджъри.
— Трябва да тръгвам — стана от масата тя. — Искам да хвана следващия ферибот за Сиатъл, защото Кристин ще ме чака за обяд.
— А какво ще правим утре, след като разпитаме въпросните типове и установим, че не вършат нищо незаконно? — попита Демарко.
— О, в такъв случай ще кажеш на Хатауей да каже на сестра си да каже на синчето си да престане да бъде такъв ревльо.
Демарко остана на мястото си. Отпи глътка бира и се замисли за Уитфийлд. Смахнат, откъдето и да го погледнеш, но Ема беше права: утре ще мислят за него. Огледа се. Беше единственият посетител на бара. По телевизията течеше бейзболен мач между „Сиатъл Маринърс“ и „Торонто Блу Джейс“ — отбори в дъното на съответната регионална дивизия. Професионалният боулинг беше много по-интересен.
Разходи се пеша до супермаркета на две пресечки от мотела, купи си пет-шест списания за коли и се върна в бара, решил да направи задълбочено проучване на автомобилния пазар. Вероятно щяха да го прецакат с онова беемве кабрио, но поне щеше да се утешава, че си е подготвил домашното. Поръча си четвърта бира и скоро се почувства подут като сумист. След което се задълбочи в списанията.
Не след дълго стигна до заключението — до разумното заключение, — че ще е най-добре да си купи хонда или тойота, максимум на една година. Тези марки бяха на върха на всички класации по отношение на качество, икономичност и цена на старо. Успее ли да намери някоя на около петдесет хиляди километра, ще стане собственик на една практически нова кола, която ще бъде с четири-пет хиляди долара по-евтина от чисто новата. Да, това звучеше разумно. Звучеше направо страхотно.
Проблемът беше там, че той не можеше да направи разлика между хонда и тойота. И двете приличаха на превозни средства, проектирани на компютър след поредица от тестове в аеродинамичен тунел. И излъчваха сексапил по-малко и от изпраните кюлоти на някоя бабичка. Друга работа си е едно беемве Z3 кабрио. Или ягуар, мерцедес купе, порше. Машини, заредени със силно сексуално привличане, защото са създадени от творци, а не от тъпи инженери, чиято единствена мечта е да изстискат километър повече на сто от жалките четирицилиндрови моторчета.
— Здрасти — пропя зноен глас над него.
Благодаря ти, Исусе, каза си Демарко и вдигна глава от списанието. Дамата, която го поздрави, беше действително яка. В съзнанието му моментално изплува фразата шейсет километра по черен път. Тяло с размери XXL беше натикано в рокля S, русата перука контрастираше на тъмните мустачки над горната устна, а гримът й сякаш беше нанесен с груба хавлиена кърпа.
Демарко промърмори нещо нечленоразделно, събра списанията и тръгна към стаята си. Защо го преследваше такъв лош късмет с жените? Защо тази дърта проститутка не беше шведска стюардеса или млада бизнес дама, която си търси развлечения? Защо чисто мъжките му мечти никога не се превръщаха в действителност?
Защото кара волво, ето защо!
5
Кантората на „Кармоди и сие“ се намираше в Бремертън, на партерния етаж на ъглова сграда между улиците „Пасифик“ и „Бъруел“, в която се помещаваха още три малки фирми: независима застрахователна агенция, данъчен консултант и фризьорски салон без клиенти. Ема почука на вратата и веднага я отвори, без да чака покана. Двамата мъже пред масичката за карти с бутилки бира в ръце изненадано я погледнаха.