Тя каза, че след това Нагуалът ги накарал да се втренчват в движещи се, живи същества. Той им казал, че дребните насекоми са възможно най-добрия обект. Тяхната подвижност ги правела безвредни за втренчвача, за разлика от растенията, които извличали своята светлина директно от земята.
Следващата стъпка била да се втренчват в скали. Тя каза, че скалите били много стари и мощни и имали особена светлина, която била по-скоро зеленикава, за разлика от бялата светлина на растенията и жълтеникавата светлина на движещите се, живите същества. Скалите не се разтваряли лесно пред втренчвачите, но си заслужавало втренчвачите да упорстват и да не се отказват, защото скалите криели особени тайни в своята сърцевина — тайни, които можели да помогнат на магьосниците в тяхното „сънуване“.
— Какви неща ти разказват скалите? — попитах аз.
— Когато се втренчвам в самата сърцевина на някоя скала — рече тя, — винаги долавям един полъх със специфичното ухание на тази скала. Когато бродя из моето сънуване, знам къде съм, защото се ориентирам по тези ухания.
Тя каза, че времето от деня е важен фактор при втренчването в дървета и скали. Рано сутрин дърветата и скалите били корави и светлината им била слаба. Около обяд били в най-доброто си състояние и тогава втренчването се правело, за да се вземе от светлината и силата им. В късния следобед и привечер дърветата и скалите били тихи и тъжни, особено дърветата. Ла Горда каза, че тогава дърветата създавали усещането, че и те се втренчват във втренчвача.
Втората серия в поредицата на втренчването било да се втренчваш в периодични явления: дъжда и мъглата. Тя каза, че втренчвачите могат да фокусират своето второ внимание върху самия дъжд и да се движат с него или пък да го фокусират зад него и да използват дъжда като един вид лупа, за да видят скрити неща. Места на силата или места, които трябва да се избягват, се откривали чрез втренчване в дъжда. Местата на силата били в жълтеникава светлина, а местата, които трябва да се избягват, били в наситено зелено.
Ла Горда каза, че мъглата безспорно е най-загадъчното нещо на света за един втренчвач и че тя може да бъде използвана по същите два начина, както и дъжда. Само че не се поддавала лесно на жените и дори след като тя самата се освободила от човешката си форма, мъглата останала недостижима за нея. Тя каза, че Нагуалът веднъж я накарал да „види“ някаква зелена мъглявина над един облак мъгла и й казал, че това е второто внимание на един втренчвач в мъгли, който живеел в планините, където били тя и Нагуалът, и че той се движел с мъглата. Тя добави, че мъглата се използвала, за да разкрие духовете на неща, които вече не съществуват, и че истинското майсторство на втренчвачите в мъгли било да остават своето второ внимание да проникне в онова, което тяхното втренчване им разкрива.
Разказах й как веднъж, докато бях с дон Хуан, бях видял мост, направен от облак мъгла. Бях поразен от яснотата и точните детайли на този мост. За мен той беше повече от реален. Гледката беше така истинска и жива, че не можех да я забравя. Коментарът на дон Хуан беше, че някой ден ще трябва да мина по този мост.
— Знам за това — рече тя. — Нагуалът ми каза, че един ден, когато си в състояние да владееш второто си внимание, ти ще минеш по този мост чрез това внимание, също както си летял като врана чрез това внимание. Той каза, че ако станеш магьосник, от мъглата ще се оформи един мост за теб и ти ще преминеш по него и ще изчезнеш от този свят завинаги. Точно както направи и той самият.
— Той така ли изчезна, по мост?
— Не по мост. Но ти си видял как той и Хенаро пристъпиха през процепа между световете пред очите ти. Нестор каза, че само Хенаро е помахал с ръка за сбогом последния път, когато сте ги видели; Нагуалът не е махнал с ръка, защото е отварял процепа. Нагуалът ми каза, че когато се наложи второто внимание да се събере, всичко, което трябва да се направи, е движението при отварянето на онази врата. Това е тайната на толтеките-сьнувачи, щом веднъж са се освободили от формата си.