Исках да я попитам за това как дон Хуан и дон Хенаро са пристъпили през този процеп. Тя ме накара да спра, докосвайки леко устата ми с ръка.
Тя каза, че друга серия било втренчването в далечни обекти и в облаците. И при двата случая усилията на втренчвачите се състояли в това да оставят своето второ внимание да отиде до мястото, в което се втренчват. Така те покривали огромни разстояния или се носели по облаците. Що се отнася до втренчването в облаци, Нагуалът никога не им позволявал да се втренчват в кълбести буреносни облаци. Той им казал, че трябва да са се освободили от формата си, преди да опитат това умение, и че тогава ще могат да се носят не само по кълбестите буреносни облаци, но и по самите мълнии.
Ла Горда се разсмя и ми предложи да отгатна кой е бил достатъчно дързък и луд действително да опита втренчването в кълбести буреносни облаци. Не можах да се сетя за друг, освен за Жозефина. Ла Горда каза, че Жозефина упражнявала втренчването в кълбести буреносни облаци всеки път, когато Нагуалът го нямало, докато един ден една мълния едва не я убила.
— Хенаро беше магьосник на мълниите — продължи тя. — Неговите първи двама чирака — Бениньо и Нестор — му били посочени от неговата приятелка мълнията. Той каза, че търсел разни треви в някакъв много отдалечен край, където индианците са много затворени и не обичат никакви посетители. На Хенаро били дали разрешение да посещава техните земи, защото говорел езика им.
— Хенаро берял някакви растения, когато заваляло. Имало няколко къщи наоколо, но хората били недружелюбни и той не искал да ги притеснява; тъкмо щял да припълзи в една хралупа, когато видял по пътя да се задава някакъв младеж, който карал отрупано със стоки колело. Това бил Бениньо, градско момче, което търгувало с тези индианци. Колелото му затънало в калта и точно там го поразила мълния. Хенаро помислил, че го е убила. Хората от къщите били видели случилото се и наизлезли. Бениньо бил повече уплашен, отколкото наранен, но колелото му и всичките му стоки били съсипани. Хенаро останал при него седмица и го излекувал.
— Почти същото се случило и с Нестор. Той купувал лечебни растения от Хенаро и един ден го проследил до планините да види къде ги бере, за да не плаща повече за тях. Хенаро нарочно навлязъл дълбоко в планините; намерението му било Нестор да се загуби. Не валяло, но имало мълнии и изведнъж една мълния паднала и пробягала над сухата земя като змия. Минала точно между краката на Нестор и ударила една скала на около десетина метра разстояние.
— Хенаро каза, че мълнията обгорила краката на Нестор от вътрешната страна. Тестисите му се подули и състоянието му сериозно се влошило. Хенаро трябвало да го лекува цяла седмица там в планините. — До оздравяването си Бениньо и Нестор вече били хванати на въдицата. При мъжете се налага да бъдат хващани на въдицата. При жените — не. Жените се впускат свободно във всичко. Това е тяхната сила и в същото време техният недостатък. Мъжете трябва да се водят, а жените да се удържат.
Тя се закикоти и каза, че без съмнение тя имала доста мъжки съставки у себе си, защото трябвало да бъде водена, и че аз сигурно имам доста женски съставки у себе си, защото трябвало да бъда удържан.
Последната серия била втренчването в огън, дим и сенки. Тя каза, че за втренчвача огънят не е ярък, а черен, също както и димът. Сенките пък са блестящи, имат цвят и движение у себе си.
Имало още две неща, които били отделно — втренчването в звезди и във вода. Втренчването в звезди се упражнявало от магьосници, които са се освободили от човешката си форма. Тя каза, че доста добре се справяла с втренчването в звезди, но не можела да борави с втренчването във вода, особено течаща вода, което се използвало от безформените магьосници да съберат своето второ внимание и да го изпратят до всяко място, където имат нужда да отидат.
— Всички ние се ужасяваме от водата — продължи тя. — Реката събира второто внимание и го отнася и няма начин да я спреш. Нагуалът ми разказа за твоите успехи с втренчването във вода. Но той ми каза също, че веднъж едва не си се разпаднал във водите на една плитка река и че сега не можеш дори да се изкъпеш в река.
Дон Хуан ме бе карал да се взирам във водата на един напоителен канал зад къщата му много пъти, докато ме упояваше със своята смес за пушене. Бях имал удивителни усещания. Веднъж се видях целия зелен, като чели бях покрит с морски водорасли. След този случай той ми препоръча да избягвам водата.