Роза и Жозефина поклатиха глави в съгласие с казаното.
— А Ла Горда? — попитах аз.
— Тя се втренчва в бълхи — каза Роза и те всички се разсмяха.
— Ла Горда не обича да я хапят бълхи — обясни Лидия. — Тя е безформена и може да се втренчва във всичко, но отначало беше втренчвач в дъжд.
— А Паблито?
— Той се втренчва под полите на жените — отвърна Роза с безизразно лице.
Те се разсмяха. Роза ме шляпна по гърба.
— Чувам, че понеже бил твой партньор, той приличал на теб — рече тя.
Те заудряха по масата и заклатиха пейките с крака, докато се смееха.
— Паблито е втренчвач в скали — каза Лидия. — Нестор е втренчвач в дъжд и растения, а Бениньо е втренчвач в далечини. Но не ме питай повече за втренчването, защото ще изгубя силата си, ако ти кажа още.
— А как Ла Горда може да ми казва всичко?
— Ла Горда се е освободила от формата си — отвърна Лидия. — Когато се освободя от моята, и аз ще ти казвам всичко. Но тогава ти няма да искаш да го чуеш. Сега искаш само защото си глупав като нас. В деня, в който се освободим от формата си, ние всички ще престанем да бъдем глупави.
— Защо задаваш толкова много въпроси, след като знаеш всичко това? — попита Роза.
— Защото е като нас — рече Лидия. — Той не е истински нагуал. Той все още е човек.
Тя се извърна с лице към мен. За момент лицето й беше сурово, а очите — пронизващи и студени, но изражението й поомекна, когато ми заговори:
— Ти и Паблито сте партньори — рече тя. — Ти действително го харесваш, нали?
Замислих се за момент, преди да отговоря. Отвърнах й, че някакси му вярвах безрезервно. Без никаква явна причина аз изпитвах чувство на родство с него.
— Ти толкова го харесваш, че чак си го объркал — рече тя с обвинителен тон. — На онзи връх, откъдето скочихте, той сам е достигнал до своето второ внимание, а ти си го насилил да скочи с теб.
— Аз само го хванах за ръката — възпротивих се аз.
— Магьосниците не се хващат един друг за ръцете — рече тя. — Всеки от нас е много способен. Ти нямаш нужда от никоя от нас трите да ти помага. Само магьосник, който вижда и е безформен, може да помага. На онзи планински връх, откъдето скочихте, ти трябваше да тръгнеш първи. А сега Паблито е вързан за теб. Предполагам, че възнамеряваш и на нас да помогнеш по същия начин. Господи, колкото повече си мисля за теб, толкова повече те намразвам.
Роза и Жозефина промърмориха нещо в съгласие. Роза стана и ме погледна с ярост в очите. Тя настоя да узнае какво възнамерявам да правя с тях. Казах, че възнамерявам да си тръгна съвсем скоро. Моето изявление, изглежда, ги шокира. И трите заговориха едновременно. Гласът на Лидия се извиси над останалите. Тя каза, че моментът да си тръгна бил снощи и че проклела мига, в който бях решил да остана. Жозефина започна да ми крещи разни мръсотии.
Усетих внезапно потръпване, станах и им закрещях да млъкнат с глас, който не беше моят. Те ме погледнаха ужасени. Опитах се да си придам нехаен вид, но бях изплашил себе си толкова, колкото и тях. В този момент Ла Горда влезе в кухнята, като че ли досега се беше крила в предната стая в очакване да се сбием. Тя каза, че ни била предупредила всички да внимаваме да не попадаме в мрежите си един на друг. Трябваше да се разсмея на начина, по който ни се караше, сякаш бяхме деца. Тя каза, че си дължим уважение един на друг и че уважението сред воините било най-деликатен въпрос. Сестричките знаели как да се държат като воини една с друга, а също и Хенаросите помежду си, но когато аз съм влизал в някоя от двете групи, или когато двете групи се съберат заедно, те всички пренебрегвали воинското си знание и се държели като простаци.
Седнахме. Ла Горда се настани до мен. След моментна пауза Лидия обясни, че се опасявала, че възнамерявам да сторя с тях същото, което съм направил с Паблито. Ла Горда се разсмя и каза, че никога нямало да ми позволи на помогна на коя да е от тях по този начин.
Казах й, че не мога да разбера какво толкова съм направил на Паблито, което е толкова грешно. Тогава не съм осъзнавал какво върша, и ако Нестор не беше ми казал, аз така и никога нямаше да узная, че всъщност съм вдигнал Паблито. Дори се чудех дали Нестор не преувеличава малко, или пък дали не е сбъркал.