— Нагуалът може да те срещне с всичко чрез своята кратунка — каза тя след кратка пауза. — Това е ключът на силата му. Всеки може да ти даде пейот, но само магьосник, посредством кратунката си, може да те срещне с Мескалито.
Тя спря да говори и насочи очи към мен. Погледът й беше свиреп.
— Защо ме караш да повтарям това, което вече знаеш? — попита тя със сърдит тон.
Бях напълно объркан от внезапната й промяна. Само преди миг тя беше почти мила с мен.
— Не обръщай внимание на промените в настроението ми — каза тя, усмихвайки се наново. — Аз съм северния вятър. Много съм непостоянна. През целия си живот никога не се осмелявах да изрека какво мисля. Сега не се страхувам от никого. Казвам това, което чувствам. За да се срещнеш с мен, трябва да си силен.
Пропълзя по-близо до мен.
— И така, Нагуалът ме срещна с Мескалито, който излезе от кратунката му — продължи тя. — Но той не можеше да предположи какво ще се случи с мен. Той очакваше нещо подобно на твоята среща или на срещата на Елихио с Мескалито. И в двата случая той е бил в безизходица и е оставил кратунката да реши какво да прави по-нататък. И в двата случая кратунката му помогнала. С мен беше различно — Мескалито му каза никога да не ме води наоколо. Нагуалът и аз напуснахме това място много бързо. Отидохме на север, вместо да се приберем вкъщи. Взехме автобус, за да стигнем в Мексикали, но слязохме посред пустошта. Беше много късно. Слънцето залязваше зад планините. Нагуалът искаше да пресечем пътя и да продължим на юг пеша. Изчаквахме няколко коли да профучат, когато изведнъж той ме тупна по рамото и ми посочи по пътя напред. Видях спирала от прах. Един порив на вятъра бе завихрил прахта отстрани на пътя. Наблюдавахме как спиралата се движи към нас. Нагуалът притича през пътя, а вятърът ме обгърна. Всъщност ме завъртя много внимателно и после изчезна. Това беше знакът, който Нагуалът чакаше. От този момент нататък започнахме да ходим в планините или в пустинята, за да дирим вятъра. В началото вятърът не ме хареса, защото бях стара. Та затова Нагуалът се опита да ме промени. Първо ме накара да построя тази стая и този под. После ме накара да нося нови дрехи и да спя на дюшек вместо на сламеник. Накара ме да нося обувки и да напълня раклите с дрехи. Насили ме да ходя стотици километри и ме учеше да мълча. Усвоявах много бързо. Караше ме също да правя странни неща, без каквато и да е видима причина.
— Един ден, докато бяхме в планините около родното му място, чух вятъра за първи път. Дойде направо в утробата ми. Лежах на върха на плоска скала, а вятърът се виеше около мене. Вече бях го видяла същия ден да се върти около храстите, но този път дойде при мен и спря. Усещах го като птица, която се е приземила на корема ми. Нагуалът ме беше накарал да си сваля всичките дрехи; бях напълно гола, но не ми беше студено, защото вятърът ме топлеше.
— Беше ли ви страх, доня Соледад?
— Страх ли? Бях вкаменена. Вятърът беше жив — облиза ме от главата до петите. И после влезе вътре в мен, издувайки цялото ми тяло. Бях като балон, а вятърът излизаше от ушите и устата ми и от други части на тялото, които не ми е удобно да нарека. Мислех, че ще умра и щях да избягам, ако не беше Нагуалът, който ме натискаше към скалата. Говореше ми в ушите и ме успокояваше. Отпуснах се и оставих вятъра да прави с мене каквото си иска. Точно тогава той ми каза какво да направя.
— Какво да направите, с какво?
— С живота си, с вещите си, със стаята, с чувствата си. Отначало не беше ясно. Рекох си, че това са моите мисли. Нагуалът каза, че при всички е така. Когато мълчим обаче, осъзнаваме, че всъщност нещо друго ни казва разните неща.
— Чухте ли глас?
— Не. Вятърът се движи вътре в тялото на жената. Нагуалът казва, че това е така, защото жените имат утроба. Веднъж като влезе в утробата, вятърът просто те изпълва и ти казва да правиш разни неща. Колкото по-спокойна и отпусната е жената, толкова по-добри са резултатите. Струва ти се, че жената сякаш изведнъж започва сама да върши неща, за които никога не е имала представа как се правят.
— От този ден вятърът идва при мен непрекъснато. Говори ми в утробата и ми казва всичко, каквото искам да знам. Нагуалът още от началото видя, че съм северния вятър. Другите ветрове никога не ми говорят така, макар и да научих как да ги различавам.