— Нагуалът ме предупреди за твоята чудатост — каза тя изведнъж, — но не разбирах какво има предвид. Сега знам. Той ми каза да бъда внимателна и да не те гневя, защото си опасен. Съжалявам, че не бях достатъчно предпазлива, колкото трябваше да бъда. Той каза също, че докато пишеш, можеш да минеш през пъкъла, без да усетиш. В това отношение не съм те притеснявала. Каза ми също, че си подозрителен, защото думите те заплитат. И за това също не съм те притеснявала. Скъсах се да говоря, опитвайки да не те оплета.
Имаше лек укор в гласа й. Почувствах се някак объркан, че й се ядосвам.
— Това, което ми казваш, е много трудно за вярване — рекох аз. — Или ти, или дон Хуан сте ме излъгали ужасно.
— Никой от нас не е излъгал. Разбираш само това, което искаш. Нагуалът каза, че това е проява на твоята празнота. Момичетата са деца на Нагуала, точно както ти и Елихио сте негови деца. Той създаде шест деца — четири жени и двама мъже. Хенаро създаде трима мъже. Всички заедно са девет. Един от тях, Елихио, вече успя, та сега е ред на останалите осем от вас да опитате.
— Къде е отишъл Елихио?
— Отиде при Нагуала и Хенаро.
— А къде отидоха Нагуалът и Хенаро?
— Знаеш къде са отишли. Само ме будалкаш, нали?
— Точно там е работата, доня Соледад — не се шегувам.
— Тогава ще ти кажа. Нагуалът и Хенаро са се върнали на същото място, откъдето са дошли, в другия свят. Когато им дошло времето, те просто прекрачили в тъмнината навън и тъй като не желаят да се върнат, тъмнината на нощта ги е погълнала.
Почувствах, че е безсмислено да я разпитвам повече. Бях готов да сменя темата, но тя заговори първа.
— Ти си зърнал другия свят, когато си скочил — продължи тя, — но може би скокът те е объркал. Много лошо. Никой не може да ти помогне. Съдбата ти е да си мъж. Жените са по-съвършени от мъжете в този смисъл. Те не трябва да скачат в пропастта. Жените си имат свои начини. Те си имат своя пропаст. Жените менструират. Нагуалът ми каза, че това е вратата за тях. По време на неразположението те се превръщат в нещо друго. Знам, че това е времето, през което той учеше моите момичета. Беше много късно за мен — твърде съм стара, та наистина не знам как изглежда тази врата. Но Нагуалът настояваше момичетата да обръщат внимание на всичко, което им се случва през това време. Вземаше ги през тези дни в планините и оставаха там заедно, докато не видят процепа между световете.
— Нагуалът, понеже нямаше никакви угризения или страх да прави каквото и да е, ги натоварваше без милост, та да могат сами да открият, че жените имат процеп — процеп, който те много добре прикриват. По време на неразположението, без значение колко умело е това прикриване, маската пада и те са разголени. Нагуалът насилваше до изнемога моите момичета да отворят този процеп. И те го правеха. Той ги научи да го правят, но това им отне години.
— Как са станали чираци?
— Лидия бе първа. Намерил я една сутрин, когато бил спрял в една порутена хижа в планините. Нагуалът ми каза, че никой не се виждал, но все пак имало знаци, които го насочвали към тази къща още от сутринта. Бризът го дразнел ужасно. Каза, че не можел даже да си отвори очите всеки път, когато опитвал да се отдалечи от тази местност. Та когато открил къщата, знаел, че има нещо вътре. Погледнал под един куп слама и съчки и открил момичето. Била много болна. Едва говорела, но въпреки това му казала, че няма нужда никой да й помага. Щяла да заспи там и ако не се събудела, никой нямало да усети липсата й. Нагуалът харесал духа й и я заговорил на нейния език. Казал й, че ще я излекува и че ще се грижи за нея, докато не стане отново силна. Отказала. Тя беше индианка, която познаваше само трудности и болка. Казала на Нагуала, че била взимала вече всички лекарства, които родителите й давали, но нищо не помогнало.
— Колкото повече говорела, толкова повече Нагуалът проумявал, че съдбата му я била посочила по много особен начин. Това посочване било по-скоро като заповед.
— Нагуалът я изправил, взел я на раменете си като дете и я занесъл при Хенаро. Той й приготвил лек. Не можела повече да си отваря очите. Клепачите й били залепнали. Били подути и покрити с жълтеникав секрет. Започвали да гноясват. Нагуалът се грижил за нея, докато се оправила. Той ме нае да я гледам и да й готвя. С моята храна й помогнах да се вдигне. Тя е първото ми чедо. Когато се оправи, а това отне около година, Нагуалът поиска да я върне на родителите й, но момичето отказа да си отиде и вместо това замина с него.
— Скоро след като намери Лидия и докато тя беше болна под моите грижи, Нагуалът намери теб. Ти си му бил доведен от човек, когото не бил виждал никога в живота си. Нагуалът видял, че смъртта на този човек се била надвесила над главата му, и той сметнал, че е много странно, дето точно в такъв момент този човек те бил посочил. Накарал си Нагуала да се смее и той тутакси те подложил на изпит. Но не те взел, а казал ти да дойдеш и да го намериш. Той те изпитал така, както никого не бил изпитвал. Той каза, че това е твоя път.