— Мисля, че на един от нас му бе писано да умре тази нощ — рече тя.
— Не бъди глупава. С тебе още не е свършено — казах аз и искрено го вярвах.
Нещо ме караше да бъда уверен, че тя ще се оправи. Излязох навън, взех един прът и отидох към колата. Кучето изръмжа. Все още беше там, свито на седалката. Казах му да излезе. То изскочи кротко навън. Имаше нещо различно в поведението му. Проследих огромното му туловище, което се отдалечаваше в полумрака. То се прибра в колибката си.
Бях свободен. Седнах в колата за момент да подредя мислите си. Не, не бях свободен. Нещо ме теглеше обратно в къщата. Имах още недовършени дела там. Вече не ме беше страх от доня Соледад. Всъщност беше ме завладяло невероятно безразличие. Разбрах, че тя ми бе дала, умишлено или несъзнателно, извънредно важен урок. Под ужасяващия натиск на нейния опит да ме убие, фактически бях действал срещу нея на ниво, което би било немислимо при нормални обстоятелства. Бях почти удушен; нещо в тази нейна проклета стая ме правеше безпомощен и все пак се бях измъкнал. Не можех да си представя какво се бе случило. Може би бе това, за което дон Хуан винаги напомняше — всички имаме извънредни способности, нещо, което е в нас, но рядко може да бъде използвано. Всъщност аз бях ударил доня Соледад в положението на призрак.
Взех фенерчето си от колата, върнах се в къщата, запалих всички газени лампи, които можах да намеря, й седнах на масата в предната стая, за да пиша. Работата ме успокои.
Към зазоряване доня Соледад излезе, препъвайки се, от стаята. Едва се държеше на крака. Беше напълно гола. Стана й лошо и се свлече до вратата. Дадох й малко вода и се опитах да я завия с одеало. Тя отказа. Бях загрижен, че може да настине. Промърмори, че трябва да бъде гола, ако иска вятърът да я излекува. Направи компрес от стрити листа, наложи го върху челото си и го прикрепи с тюрбана си. Наметна се с едно одеало, дойде до масата, където пишех, и седна, наблюдавайки ме. Очите й бяха червени. Изглеждаше сериозно болна.
— Има нещо, което трябва да ти кажа — рече тя със слаб глас. — Нагуалът ми заръча да те чакам; трябваше да чакам, даже и това да продължи двайсет години. Даде ми напътствие как да те примамя и да ти отнема силата. Той знаеше, че рано или късно трябва да дойдеш да видиш Паблито и Нестор, та ми каза да използвам тази възможност, за да те омагьосам и да ти отнема всичко, което имаш. Нагуалът каза, че ако живея безупречен живот, силата ми ще те доведе тук, точно когато няма да има никой друг в къщата. Моята сила го направи. Вчера ти дойде, когато всички бяха излезли. Безупречният ми живот ми помогна. Всичко, което ми оставаше да направя, бе да ти отнема силата и после да те убия.
— Но защо искаше да направиш такова ужасно нещо?
— Защото имам нужда от твоята сила за моето собствено пътуване. Нагуалът е трябвало да го нагласи по този начин. Ти е трябвало да бъдеш този избраник; в края на краищата, аз действително не те познавам. Ти не означаваш нищо за мен. Тогава защо да не взема нещо, от което толкова силно се нуждая, от някой, който не означава нищо за мен? Това бяха точните думи на Нагуала.
— Защо Нагуалът ще е искал да ми причини зло? Ти самата каза, че той държал на мен.
— Това, което направих тази нощ с теб, няма нищо общо с това, какво той чувства към теб или към мен. Това е само между двама ни. Нямаше никакви свидетели на това, което стана между нас днес, защото и двамата сме част от Нагуала. Но ти специално си получил и си запазил нещо от него, което аз нямам, нещо, от което безумно силно се нуждая — особената сила, която ти е дал. Нагуалът каза, че е дал по нещо на всяко от своите шест деца. Не мога да достигна Елихио; не мога да го взема от момичетата ми, така че оставаш ти като единствена жертва. Развих силата, която ми даде Нагуалът, и в този процес промених тялото си. Ти също си развил силата си. Исках тази твоя сила и затова трябваше да те убия. Нагуалът каза, че дори и да не умреш, ще следваш моето заклинание и ще бъдеш мой затворник за цял живот, ако поискам. Така или иначе, твоята сила щеше да стане моя.
— Но как моята смърт щеше да ти помогне?
— Не смъртта, а силата ти. Направих го, защото имах нужда от тласък; без него пътуването ми щеше да е кошмарно. Нямам достатъчно смелост. Затова ненавиждам Ла Горда. Тя е млада и има голяма смелост. Аз съм стара и имам колебания и съмнения. Ако искаш да знаеш истината, същинската битка е между Паблито и мен. Той ми е смъртния враг, а не ти. Нагуалът ми каза, че твоята сила може да направи пътя ми по-лесен и да ми помогне да достигна това, от което имам нужда.