— Как е възможно точно Паблито да бъде твой смъртен враг?
— Когато Нагуалът ме промени, той знаеше какво ще стане в крайна сметка. Най-напред той ме обърна така, че очите ми сочат север и докато ти и момичетата сте еднакви, аз съм обратното на вас. Аз вървя в друга посока. Паблито, Нестор и Бениньо са с вас — посоката на техните очи е същата като вашата. Всички вие ще тръгнете заедно към Юкатан.
— Паблито е мой враг, не защото очите му са обърнати в обратната посока, а защото е мой син. Това е, което трябваше да ти кажа, даже и да не разбираш за какво говоря. Трябва да вляза в другия свят. Там, където е Нагуалът сега. Където са Хенаро и Елихио. Дори и да трябва да унищожа Паблито, за да го направя.
— Какво говорите, доня Соледад? Вие сте луда!
— Не, не съм. Няма нищо по-важно за нас; живите същества, от това да влезем в този свят. Ще ти кажа, че за мен това е истина. За да стигна до този свят, аз живях по начина, на който ме е учил Нагуалът. Без надеждата за този свят аз съм нищо, нищо. Бях дебела стара крава. Сега тази надежда ме води, дава ми посока и дори и ако не мога да взема силата ти, аз пак ще имам своята цел.
Тя положи глава на масата, използвайки ръцете си за възглавница. Силата на изказването й ме втрещи. Не можах точно да разбера какво искаше да каже, но почти й съчувствах за нейното положение, макар това да беше най-странното нещо, което бях чул от нея тази нощ. Нейната цел беше целта на един воин в стила и терминологията на дон Хуан. Никога не бях предполагал обаче, че човек трябва да унищожава други хора, за да постигне тази цел.
Тя вдигна глава и ме погледна с притворени клепачи.
— В началото всичко тръгна добре за мен — каза тя. — Бях леко изплашена, когато ти пристигна. Бях чакала години този момент. Нагуалът ми беше казал, че обичаш жените. Каза, че си лесна плячка за тях, та затова избързах. Мислех, че ще се хванеш. Нагуалът ме бе учил как да те сграбча в момента, когато си най-слаб. Водех те към този момент с тялото си. Но ти стана подозрителен. Бях толкова несръчна. Бях те вкарала в моята стая, както Нагуалът ми бе казал да направя, та линиите на пода да те впримчат и да те направят безпомощен. Но ти обърка моя под, като го хареса и като наблюдаваше съсредоточено линиите му. Той нямаше сила, докато твоите очи бяха насочени към линиите. Тялото ти знаеше какво да прави. После ти уплаши моя под, викайки онези думи. Внезапни шумове като тези са смъртоносни, особено от гласа на магьосник. Силата на моя под угасна като пламък. Аз го разбрах, но не и ти.
— Тогава ти реши да си тръгнеш и аз трябваше да те спра. Нагуалът ми беше показал как да използвам ръката си, за да те сграбча. Опитах се да го направя, но силата ми бе малка. Подът бе уплашен. Очите ти бяха омаяли линиите му. Никой друг не бе спирал погледа си върху тях преди. Затова се провалих в опита си да те сграбча. Ти се измъкна от хватката ми, преди да успея да те стисна. Тогава разбрах, че се изплъзваш и използвах един последен начин. Използвах ключа, който Нагуалът ми бе казал, че ще те впечатли най-много — страха. Стреснах те с виковете си и това ми даде достатъчно сила, за да те покоря. Помислих си, че си вече мой, но тъпото ми куче се бе раздразнило. Толкова е глупаво, че ме събори точно когато почти те бях овладяла. Като помисля сега, моето куче май не е толкова глупаво. Може би беше забелязало твоя двойник и се бе нахвърлило върху него, но вместо това то събори мен.
— Ти каза, че то не е твое куче.
— Излъгах. Това бе скритата ми карта. Нагуалът ме е учил винаги да имам скрит ход, неочакван номер. Някак разбирах, че ще имам нужда от кучето си. Когато те заведох да ти покажа приятеля си, всъщност беше то — койотът е приятел на момичетата. Исках кучето да те подуши. Когато ти избяга после в къщата, аз трябваше да бъда груба с него. Наблъсках го в колата, карайки го да квичи от болка. Много е голямо и едва се събра на седалката. Казах му тогава да те разкъса на парчета. Знаех, че ако си омаломощен от кучето, ще бъдеш безпомощен и ще мога да те довърша без никакви трудности. Ти се измъкна отново, но не можеше да напуснеш къщата. Тогава разбрах, че трябва да бъда търпелива и да изчакам здрача. После вятърът промени посоката си и вече бях сигурна в успеха.
— Нагуалът ми бе казал, че без съмнение ще ме харесаш като жена. Трябваше само да се изчака подходящия момент. Нагуалът каза, че ще се самоубиеш, щом разбереш, че съм ти откраднала силата. Но в случай, че не успеех да ти я отнема, или в случай, че не се самоубиеш, или пък ако не пожелаех да те задържа жив като затворник, трябваше да използвам превръзката си за коса, за да те удуша. Той даже ми показа мястото, където да хвърля трупа ти: бездънна яма, цепнатина в планината, не много далеч оттук, дето винаги изчезват козите. Нагуалът обаче никога не ми бе споменавал за страховитата ти страна. Казах ти, че на един от двама ни му бе писано да умре нощес. Не знаех, че трябва да съм аз. Нагуалът ми даде увереността, че ще победя. Колко жестоко от негова страна да не ми каже всичко за теб.