Може би това беше една от причините да чувствам Мори така близък. Той ми позволяваше да бъда там, където брат ми не ме допускаше.
Като се замислям сега, Мори навярно е съзнавал какво става.
Зима по време на детството ми, на заснежения склон в нашия квартал. Двамата с брат ми сме на шейната, той отзад, аз отпред. Усещам брадичката му върху рамото си и краката му в сгъвката на коленете си.
Шейната трещи по заледените участъци. Набираме скорост и летим надолу по склона.
— КОЛА! — изревава някой.
Виждаме я как се задава по улицата отляво. Крещим и се опитваме да завием, но плазовете не зацепват. Шофьорът натиска клаксона и удря спирачките, а ние, като всички хлапета, скачаме от шейната. Увити в якета, с вдигнати качулки, ние се търкаляме като дървени трупи в студения мокър сняг и си мислим, че в следващия момент ще попаднем под гумите на автомобила. Пищим „Аааа!“ и целите сме изтръпнали от страх, търкаляме се, светът се върти с нас.
И тогава, нищо. Спираме да се търкаляме, поемаме дъх и избърсваме топящия се по лицата ни сняг. Шофьорът завива по улицата, заканително размахвайки пръст. В безопасност сме. Шейната ни се е забила кротко в преспата отстрани, приятелите ни потупват по раменете и викат:
— Страхотно! За малко да загинете!
Ухилвам се на брат ми и двамата сме обединени от детинска гордост. Не беше толкова страшно, казваме си на ум, и сме готови за нови срещи със смъртта.
Шестият вторник
Разговаряме за чувствата
Минах покрай планинските лаврови дръвчета и японския клен и се изкачих по каменните стъпала пред дома на Мори. Бялата водосточна тръба виси като клепач над вратата. Натиснах звънеца, но този път ми отвори не Кони, а съпругата на Мори, Шарлот, красива сивокоса жена с приятен, напевен глас. Нея често я нямаше, когато идвах на гости — тя продължаваше да работи в Масачузетския технологически институт, Мори държеше на това — ето защо се изненадах, когато я видях тази сутрин.
— Днес Мори не е много добре — рече тя.
За миг хвърли поглед през рамото ми, след което тръгна към кухнята.
Съжалявам, рекох аз.
— Не, не, той ще се радва да те види — бързо отвърна тя. — Сигурна съм…
Тя спря на средата на изречението, обърна леко глава, заслушана в нещо. След това продължи.
— Сигурна съм… че ще се почувства по-добре, като разбере, че си тук.
Вдигнах торбите от пода — обичайните хранителни запаси, пошегувах се аз — а тя едновременно се засмя и се загрижи.
— Толкова много храна. Той не е изял нищо от предишния път.
Това ме стъписа.
Не е ял ли, попитах.
Тя отвори хладилника и аз видях вътре познатите кутии с пилешка салата, китайско фиде, зеленчуци, пълнени тиквички, всичко, което бях носил на Мори. Отвори фризера, където имаше още.
— Повечето от тази храна е неподходяща за Мори. Прекалено е твърда и не може да я преглъща. Вече може да яде само меки и течни храни.
Но той нищо не ми е казал, отвърнах.
Шарлот се засмя.
— Не иска да те обиди.
Нямаше да ме обиди. Исках само да помогна с нещо. Искам да кажа, просто исках да му донеса нещо…
— Но ти наистина му носиш нещо. Той винаги се радва на посещенията ти. Говори за съвместния ви проект, за това как трябва да се концентрира и да отдели нужното време. Според мен, така се чувства ангажиран…
Жената отново зарея поглед нанякъде, сякаш се вслушваше в нещо далечно. Знаех, че за Мори е трудно да спи нощем, че не спи през по-голямата част от нощта, което означаваше, че и Шарлот често не може да спи нощем. Понякога Мори лежеше и кашляше с часове — толкова време му беше необходимо, за да изкара храчката от гърлото си. Нощем при него вече редовно дежуреха медицински сестри, а през деня при него бяха гостите, бивши студенти, колеги преподаватели, учители по медитация, които постоянно влизаха и излизаха от дома му. Някои дни Мори посрещаше по пет-шест души и често те бяха там, когато Шарлот се връщаше от работа. Тя понасяше всичко търпеливо, макар че тези външни хора отнемаха ценните й мигове с Мори.
— … чувства се ангажиран, — продължи тя. — Да. Разбираш, че това е добре за него.
Надявам се, отвърнах.
Помогнах й да прибере новата храна в хладилника. На плота в кухнята беше пълно с всякакви бележки, послания, известия, медицински указания. На масата имаше повече хапчета от когато и да било — „Селестон“ за астмата му, „Ативан“ за заспиване, „Напроксен“ против инфекции — наред с млякото на прах и разхлабващите средства. От дъното на коридора се чу шум от отваряне на врата.