Мъжът пред компютъра станал от мястото си, понеже светещата кутия пред него угаснала:
— Батериите на моя лаптоп се изтощиха; трябва да чакам до утре, когато лъчите на слънцето отново ще ги заредят.
— Съжалявам, ако съм попречил. Но непременно след години отново ще дойда, за да видя други странни неща на тази планета.
— Не искаш ли да останеш при мен като помощник? — попитал ученият.
— Искам да ви помогна, но си имам задача на моята планета, откъдето на първо време ще ви изпращам известия. Ти също би могъл тайно да ми гостуваш, като си мислиш за мен. Ще получавам твоите послания и ще си казвам: „Човекът е намерил решение на сложния алгоритъм!“ Аз също ще ти отговарям с мислите си… Хората тук дори не подозират колко голяма сила имат мислите им, които излизат от ума и сърцето, за да отлетят в небето. Там една невидима ръка ги записва. Красивите мисли се превръщат в цветя. Лошите мисли се превръщат в мътна вода, която никой не трябва да пие, понеже е заразна… Ти напои душата ми с чиста вода, затова съм ти благодарен… Сбогом! — усмихнал се Малкия принц и се издигнал нагоре като невидима истина.
За втори път видях момчето от астероид Б-612 на малък необитаем остров, където нашата яхта спря за кратко. Сега той обитаваше стара, полуразрушена къща, градена вероятно от корабокрушенци преди повече от столетие. Каза, че на този остров и в тази къща се чувства много добре, защото открил, че след полунощ неговата малка планета преминава точно над това място и оттук вижда всичко на нея! Попитах го може ли да остана до времето, когато и аз ще мога да надзърна към астероид Б-612, но Малкия принц, понеже не обича да отговаря на въпроси, започна да ми разказва за обитателите на другите острови, които работят над свои важни задачи, затова не приемат пътници от случайни яхти и кораби.
Не можех да не ви разкажа за порасналото добро момче с детска усмивка и доверчивост… Аз също го помолих да остане при хората на Земята, но не ми отговори със сигурност. То бръкна в торбата си, извади лист и молив и нарисува нещо. Когато ми го подаде, каза:
— Това е окото, което вижда всичко, навсякъде. Ако ти стане мъчно, че нямаш приятел, знай, че окото ми винаги е край теб и те вижда.
Попитах го какво означават знаците край окото, а то отвърна:
— Това е целта на твоя алгоритъм — да обичаш страдащите край теб, за да им помагаш в трудни за тях моменти.
Запазих рисунката със сложния алгоритъм, който ми изглеждаше неизпълним. Но с течение на времето разбрах, че това наистина е моята задача. Като човек аз исках да получа едно от онези светещи камъчета, които принцът раздавал на децата по африканския бряг — обещание за радост, весели пътешествия, благополучие… А бях получила задача да страдам със страдащите край себе си, да ги обичам и да ги насърчавам.
Благодарих на Малкия принц за откровението му; запазих рисунката на всевиждащото око, която поисках да подаря и на вас, възрастни хора или малки деца. Не забравяйте, че доброто око невидимо свети край вас, когато сте изгубили пътя си или плачете в болка! Заедно с това ви моля да повярвате, че Малкия принц на вашата надежда би могъл от невидим да се превърне във видим човек, за да ви съобщи целта на вашата мисия, заради която сте дошли на Земята.
Търсете го винаги около себе си! Търсете го в планинските хижи, в големите градове; при възрастните хора и при малките деца… Търсете го на някой самотен остров или пред силните, неукротими вълни на океана. Момчето от астероид Б-612 наистина може да ви открие най-важната истина за вашия живот. И тогава, моля ви, не забравяйте да ми напишете, че той се е върнал. Че отново иска да пие вода от кладенеца в пустинята… И да бъде обичан от хората!
Юли-август 2008 г., София