Преди 2000 години по Земята вървяло Момченце, в което Твореца вложил цялата Си невидима сила и власт, затова детето било наречено Иисус. Негова майка била скромната, благородна Мариан, а баща — Самият Бог, Който пожелал в определеното време да прояви всемогъществото Си чрез Своя Син Христос. Тази жива истина вече се знае от малки деца и възрастни по целия свят, където хората търсят помощ от Бога. Защото Иисус извършвал какви ли не добри чудеса за хората: отварял очите на слепи, очиствал прокажени само с едно слово, вдигал от легло неизлечимо болни; връщал към живот телата на мъртви… Нещо повече: този необикновен Божи Син обещавал на всички, които повярват в Него и изпълняват Божиите заповеди, че ще преминат от смърт към вечен живот! Ето разковничето, което не се вижда с очи, затова хората често забравят за него — пътя на човешката душа към звездите и мъглявините на Вселената!… Ала най-вълнуващо е, че хората, повярвалите в Христос, Го приемат за Свой Спасител и много искат да приличат на Него; тайно да вършат добро към болни и страдащи, за да им помогнат!
В тази история разказвам и за Иисус, защото Малкия принц наистина много прилича на Него — той винаги иска да подаде ръка на паднал човек и да избърше сълзите на разплакана от мъка старица. Нали всъщност за това бил пристигнал в чудатия град на цивилизацията, където адът и раят се оглеждали в едно огледало…
Преди да стигне дома, в който живеели децата и внуците на старицата, наложило му се да гледа как малчугани от крайни квартали търсят храна в кофите за боклук. Той забелязал, че макар и босоноги, с нечисти ръце, те са весели и добри.
— Ще ми дадете ли част от храната, която намерихте? — попитал ги, а те му предложили най-хубавото парче от закуската на момче, което подарило своята на бедните:
— Благодаря! — отвърнал Малкия принц. — Вие ми подарихте най-скъпата храна, която съм получавал, защото можехте да я скриете, но не поискахте да я запазите за себе си!
Като продължил, забелязал, че пред него върви млада майка с малко момченце, не повече от седемгодишно. Детето непрестанно я молело да се върне в къщата, където живеело само с баща си, след като родителите му се разделили. Но майката строго отсякла:
— Никога няма да се върна при онзи грубиян! Избирай: или него, или мен!
Малчуганът въздъхнал, започнал да плаче, защото разбирал, че най-голямото му желание няма да се сбъдне. После обърнал очи към небето и тихичко казал: „Господи, ако направиш така, че мама и татко отново да се съберат и да се обичат, ще бъда най-послушното момче!“
След няколко крачки се чул глас през отворения прозорец на къщата до тротоара. Майката и синът надзърнали вътре, видели в леглото момче, което търсело помощ за силните болки в тялото си. Край него родителите му го утешавали, докато нетърпеливо чакали да дойде лекарят. Наскърбеният малчуган на улицата, уловен за ръката на майка си, казал:
— Макар да го боли, това момче е щастливо, защото има родители. Баща му ще го пренесе на ръце, а майка му ще го нахрани и ще го целуне.
Малкия принц се натъжил от думите, изповядани от доброто детско сърце. „Колко е тъжно, че между хората в големия град понякога няма обич, която да топли и радва децата им!“ — помислил и тръгнал по друга улица, за да не слуша за разделените родители.
След няколко къщи чул музика, изпълнявана на пиано. Преминал на отсрещния тротоар, погледнал през прозореца и видял пред рояла момиче в светла рокля с дълги къдрави коси. Дъхът на Малкия принц секнал от изумление — нима това е Прекрасна, която срещнал на планетата МКС? Той поискал да звънне на входната врата и да попита това тя ли е, но бързо се досетил, че е невъзможно да бъде тя. Това било само едно от хилядите момиченца на Земята, които приличат на Прекрасна, а след години ще продължат живота на планетата с прекрасни деца.
Като паднал здрач, той съзрял в далечината красиви разноцветни светлини. Щом ги наближил, разбрал, че цветната хубост идва от фонтан, край който били насядали деца. Те шумно говорели, искали като водата да полетят нагоре и отново да се върнат в езерото; ала желанието им оставало неизпълнимо, понеже човекът няма криле като птиците и не може сам да полети. Малкия принц седнал до тях, започнал да им говори за Всемогъщия Дух, който наистина има сила и власт да ги издигне по-високо дори от водата на фонтана и отново да ги върне.