— Това не е вярно. Само магьосниците на Хари Потър могат да вършат всякакви чудеса и да побеждават в сражения! — рекло десетгодишно момченце и започнало да разказва приказката за Хари. Седящото до него по-малко дете рекло:
— Приказките за лоши магьосници са фантазия на лоши хора. Приказките за добри чудеса са от Бога, който излекува сестричката ми, след като лекарите казаха, че това е невъзможно.
Разумното дете отишло до госта от астероид Б-612 и го попитало:
— Ти откъде идваш? Приличаш ми на принц, пристигнал на нашата земя от далечна звезда.
— Нима? — учудил се Малкия принц, че едно дете го разпознало с чистата си душа. — В този град дойдох днес, за да намеря семейството на възрастната жена, която живее отвъд океана и още девет планини… Много се радвам, че ви срещнах тук, защото се чувствах самотен. Но ви обещавам, че вие някога непременно ще летите и ще бъдете там, където детските ви очи сега не виждат.
Момчетата край фонтана не разбрали думите му, затова го помолили да остане при тях; да им каже как, кога ще летят… Но чудният гост съзнавал, че няма да го разберат и да му повярват. Сбогувал се с тях и продължил към дома, който искал да посети.
Вече станало тъмно.
Като намерил улицата и къщата, той първо влязъл в двора; минал да надзърне през прозореца, откъдето очаквал да разбере повече за децата на възрастната жена в планината. В осветена стая видял голяма маса, където били насядали девет човека — две млади жени, двама мъже и възмъжали вече деца. Вечеряли, говорели тихо, от което пратеникът разбрал, че нямат много грижи. Когато хората говорят гръмогласно, изглежда, имат много тревоги и не знаят как да се справят с тях.
Принца отишъл пред вратата, позвънил и излязло високо седемнайсет-осемнайсетгодишно момче. Гостът се извинил и попитал дали може да влезе за час-два в къщата им, понеже няма подслон, а носи вести отдалече. Момчето го поканило, въвело го в трапезарията. Посещението на непознатия изненадало всички. Първо го поканили да седне редом с тях до масата, после му предложили храна от вечерята си и дори специално за него запалили празнични свещи! При това — без да знаят, че той идва от онази дивна планина със селце в долината, където тече реката на детството им. Досетил се Малкия принц, че това са двете дъщери на възрастната жена с техните семейства, и си помислил: „Ето как една кротка майка е научила децата и внуците си да бъдат отзивчиви към всеки човек — дори и към непознатия.“ А когато вечерята свършила, той разказал за трите овце и стопанката. Щом показал тояжката, която получил от нея на слънчевия хълм, двете дъщери се просълзили от радост. Те пожелали гостът да нощува при тях, за да му покажат повече от града и от своя живот, та да занесе обратно хубави вести — най-прекрасната от които била, че и те след месец ще се върнат вкъщи!
На следващия ден Малкия принц разбрал, че момчето, което отворило вратата и го посрещнало, иска да стане пилот на самолет. Сестра му вече учела медицина, защото от дете искала да помага на болни хора. По-малкият му брат пък искал да стане космонавт, за да лети до далечни планети с ракета…
„Прекрасно!“ — помислил си необичайният гост, който все още не съобщавал откъде идва.
… След седмица момчето от астероид Б-612 отново намерило в планината възрастната жена с трите овце. Опряна на „жезъла“, който ненадейният гост й бил подарил, тя изглеждала по-силна и просветлена. А представяте ли си каква радост озарила душата й, щом чула добрите думи за своите дъщери и внуци? А щом узнала, че след месец отново ще бъдат при нея, поела въздух дълбоко, вдигнала ръце високо и помислила, че ще полети!
„Ето колко дни съм на тази земя, а все още не съм отишъл до мястото в пустинята, където се разделих с моя приятел — големия летец с малкия повреден самолет. Може би той все още е там и очаква да се видим? Или е изпратил свой приятел да провери дали съм се върнал?… Ами ако някой друг летец е кацнал принудително в тази част на пустинята, ако човекът няма запаси от вода и не знае къде е кладенчето?…“
Така си мислел Малкия принц и щом съмнало, бързо прелетял до онова място, където срещнал френския пилот… Уви! От него намерил само листче, изписано саморъчно и пъхнато в малка пещера, издигната от пясъците. Момчето решило, че мъжът с пагоните току-що си е заминал, затова отворило и прочело написаното: „Малкия принц беше моята голяма обич в полетите между небето и земята. Моля ви да повярвате в него, защото е сред вас!“