Принцът се огледал наоколо, ала нямало никого. Досетил се, че оттук навярно са минавали хора, прочитали са написаното и го оставяли отново на същото място, за да може да го прочете и той с развълнувано сърце. Казал си: „Знаех си, че когато човек обикне някого, никога не го забравя, а иска да подари любовта си на хората. Аз също обикнах пилота, който ми подари вода от кладенеца в пустинята. Той ми помогна да разбера разни чудатости на възрастните по тази земя.“
Момчето отправило телескопа си в различни посоки, докато в далечината видяло огромен океан, чиито вълни се разбивали на брега. Щом стигнало там, видяло двайсетина полуголи деца. Те загребвали от мокрия пясък, за да издигнат чудните замъци на своята фантазия. Децата били с черен цвят на кожата; живеели с родителите си в близките до брега колиби, направени от пръст и слама. Малките, пък и техните родители никога не били пътували до големите градове на Африка; никога не били виждали замъците на височайши племенни вождове и на знатни хора от далечни земи… Но тези момичета и момчета на Черния континент, които нямали листове и моливи, дори не познавали буквите и числата, изграждали причудливи островърхи замъци, които се озарявали от детската им надежда, че на сутринта техният замък ще се превърне в истински, за да живеят в него!
— Колко честити и честни са тези души! — наблюдавал ги гостът; радвал се с тях на упорството им да бъдат сред други земи и хора, макар децата вече да знаели, че техните пясъчни замъци ще просъществуват до сутринта — когато първата голяма вълна ще ги грабне, за да ги подари на рибите в океана.
Знаете ли какво им подарило момчето от астероид Б-612, след като ги опознало? Щом момичетата и момчетата тръгнали към своите колиби, то положило в ръката на всяко от тях по едно вълшебно камъче, голямо колкото око. Като го слагали пред окото си, те виждали различни хора и градове: високи къщи, улици, магазини за забавления и лакомства, каквито никога по-преди не са срещали.
— Какво е това? — питали в надпревара непознатия, а той им отвръщал:
— Това е вашето бъдеще. Когато пораснете, всеки от вас ще попадне на онова място, което вижда в светлината на камъчето си.
— Къде е това място? — децата започнали да тичат по брега, за да докоснат обещаната им земя. Ала колкото повече бягали, толкова повече съзнавали, че не могат да избродят пясъка на сушата; не могат да преплуват водата на океана; не могат бързо да стигнат възрастта на своите родители… Защото едва тогава пред тях трябвало да се открие живата тайна, подарена им от непознатия Малък принц. За да ги утеши, той им казал:
— Не бързайте! Когато стигнете до човешкия свят на другия бряг и поживеете в него, вие сигурно ще поискате да се завърнете на своя бряг — така правят възрастните. Те приличат на дървета, които могат да ходят. Където и да се намират, винаги искат да се завърнат при корените си. Тогава, като се върнете на родното си място, вие сигурно ще продължите да правите замъци, трайни до първата голяма вълна. Защото ще сте осъзнали: каквото и да прави човек, то се руши и след време се забравя. Само вашите чисти детски души ще продължат да светят, щом стигнат невидимата огромна звезда…
Децата не разбрали добре думите на Малкия принц. Те вдигнали глави към небето, където светело само горещото Слънце. Като не виждали звездите, малките извикали:
— Хайде да полетим! Нека да полетим по-бързо към тях!
Но не се издигнали над земята. Останали на океанския бряг в Африка, защото трябвало да дочакат срещата с онази невероятна гледка, която видели в отвореното прозорче на светещия си камък…
Когато влезли в колибите при родителите си, Малкия принц отлетял отвъд океана на друг континент.
Навътре в сушата той видял върховете на голяма каменна планина. Върху невисок хълм на планината бил изграден кръгъл дом от стъкло, за да се вижда цялата хубост наоколо: заснежени върхове, ниски хребети, долини с водоносни реки, а сред върховете и хребетите — езера. Този дом не бил като домовете, където живеят родители със своите деца. Наоколо бездруго нямало нито град, нито дори малка махала, в която да се виждат хора, живеещи от години. Принцът поискал да разбере защо този дом е издигнат в сърцето на планината и кой живее в него. Като приближил, видял пред входа каменна плоча с надпис: „Човече, ти, който вярваш в Твореца на цялата тази красота, помисли: не сме ли всички хора различни деца на Един Баща, Който се грижи и за нас, и за птиците в небесата, и за мравките по пръстта, и за рибите в езерата?“