— Намерил си отговора! — възкликнах.
— Не съвсем, Уотсън. Остават още някои неща за разнищване. Но вече толкова много са изяснени, че само ние ще сме си виновни, ако не стигнем и до останалите. Ще отидем право в „Уайтхол теръс“ и ще доведем нещата докрай.
Когато стигнахме до дома на министъра по европейските въпроси, Холмс попита за лейди Хилда Трелъни Хоуп. Поканиха ни в дневната.
— Господин Холмс! — извика дамата с порозовяло от възмущение лице. — Постъпвате крайно непочтено и неблагородно. Както ви обясних, желаех посещението ми при вас да остане тайна, за да не си помисли съпругът ми, че се меся в делата му. А ето че ме компрометирате, като идвате тук и така показвате, че ни свързват делови въпроси.
— За съжаление, госпожо, нямах друг избор. Беше ми възложено да открия този изключително важен документ. Затова съм длъжен да ви помоля да ми го предадете.
Дамата скочи на крака, пребледняла за миг. Очите й бяха безжизнени, тя залитна и ми се стори, че ще припадне. С върховно усилие се съвзе от удара и на лицето й се изписаха само крайно удивление и възмущение.
— Вие… вие ме оскърбявате, господин Холмс.
— Хайде, госпожо, няма смисъл. Дайте ми писмото.
Тя посегна към звънеца.
— Икономът ще ви изпрати до изхода.
— Недейте да звъните, лейди Хилда. Ако го сторите, ще осуетите всичките ми искрени усилия да избягна скандала. Дайте ми писмото и всичко ще се уреди. Ако ми съдействате, ще уредя всичко. Ако ми се противопоставите, ще бъда принуден да ви изоблича.
Тя стоеше горда като кралица, втренчена в него, сякаш искаше да разбере какво ставаше в дълбините на душата му. Държеше звънеца, но не го разклащаше.
— Опитвате се да ме сплашите. Не е много мъжествено, господин Холмс, да идвате и да се опитвате да плашите една жена. Твърдите, че знаете нещо. Какво е то?
— Госпожо, седнете, ако обичате. Ще се ударите, ако паднете. Няма да кажа и дума, докато не седнете. Благодаря ви.
— Давам ви пет минути, господин Холмс.
— И една е достатъчна, лейди Хилда. Знам за посещението ви при Едуардо Лукас, за това, че сте му дали документа, за изобретателното ви връщане в стаята миналата вечер и за това, как сте взели писмото от скривалището под килима.
Тя го гледаше с пепеляво лице и преглътна два пъти, преди да заговори.
— Вие сте луд, господин Холмс… вие сте луд! — възкликна накрая.
Той извади от джоба си малко парче картон. На него от снимка бе изрязано лицето на млада жена.
— Взех това, защото си помислих, че може да ми потрябва. Полицаят ви позна.
Тя въздъхна и отпусна глава на облегалката на креслото.
— Хайде, лейди Хилда. Писмото е у вас. Нещата още могат да се поправят. Нямам желание да ви причинявам неприятности. Задълженията ми стигат дотам да върна писмото на съпруга ви. Послушайте ме и бъдете откровена с мен, това е единственият ви шанс.
Смелостта й бе за възхищение. Дори и сега тя не се предаде.
— Повтарям ви, господин Холмс, че сте изпаднали в заблуждение.
Холмс стана.
— Съжалявам, лейди Хилда. Исках да ви помогна, но виждам, че всичко е напразно.
Той позвъни. Икономът влезе.
— Вкъщи ли е господин Хоуп?
— Ще се прибере в един без петнайсет, господине.
Холмс си погледна часовника.
— Значи след петнайсет минути. Добре, ще почакам.
Икономът едва бе затворил вратата след себе си, когато лейди Хилда се хвърли на колене пред Холмс с протегнати ръце, красивото й лице, обърнато към него, бе обляно в сълзи.
— О, пощадете ме, господин Холмс! Пощадете ме — умоляваше го тя безумно. — За Бога, не му казвайте! Толкова го обичам! Не бих му причинила и най-дребната неприятност, а това ще съкруши благородното му сърце.
Холмс вдигна дамата.
— Слава Богу, госпожо, че най-сетне се опомнихте, макар и в последния момент. Нямаме и миг за губене. Къде е писмото?
Тя се спусна към едно писалище, отключи го и извади продълговат син плик.
— Ето го, господин Холмс. Ще ми се да не го бях виждала никога!
— Как можем да го върнем? — промърмори Холмс. — Бързо, трябва да измислим някакъв начин! Къде е куриерската чанта?
— Още е в спалнята.
— Имаме късмет! Бързо, госпожо, донесете я!
След миг тя се появи с червена чанта.
— Как я отворихте? Нима имате дубликат от ключа? Разбира се, че имате. Отключете я.
Лейди Хилда извади от пазвата си малък ключ и отвори пълната с книжа чанта. Холмс пъхна синия плик по средата между страниците на някакъв друг документ. Чантата бе затворена, заключена и отнесена в спалнята.
— Вече сме готови — каза Холмс. — Остават десет минути до идването му. Направих твърде много, за да ви прикрия, лейди Хилда. В замяна вие ще ми разкажете откровено през това време какво се крие зад тази необичайна случка.