— Трябва да тръгвам. Мразя да се чувствам „ах, горката“ — споделя тя, вече възвърнала спокойствието си, докато аз дръпвам металната врата, за да оставим зад себе си стелажите и да се озовем обратно в бледосиния коридор. Тя опитва да се скрие. Знам какво е да се криеш. Тъкмо това правя през последната година от живота си.
— Не си отивай — отронвам с тих глас. — Няма… Ще има резултати до час, а… и… и… тук има толкова много неща за гледане… ако искаш.
Прехапвам устна, за да се спра да говоря. Не помага.
— Слушай, не ми се щеше да го правя — добавям. — Но ако наистина желаеш, ще извадим Договора за покупката на Луизиана и ще напишем отгоре „Клементин е супер“!
Тя се усмихва едва-едва.
— Вече го направих с Конституцията.
— Добре, печелиш. — Спирам в средата на коридора и се облягам на мраморната облицовка. — Искаш да се срещнеш с президента; аз ще те заведа да се срещнеш с него.
Тя не мигва.
— Ти не познаваш президента.
— Може би. Но знам в коя стая ходи, когато идва на посещенията си за четене.
— Знаеш?
— Да, знам. Искаш ли да видиш?
Тя стои и разклаща ръка, а старинните ѝ гривни се плъзват от китката към лакътя и белезите ѝ.
— Далеч ли е оттук?
— Всъщност застанала си точно пред нея.
Соча над рамото ѝ, тя се обръща, за да открие метална врата, боядисана в същия цвят като бледосиния коридор. Лесно е да се пропусне, каквато е и целта. Откроява я единствено квадратно стъклено прозорче към стаята, покрито с парче черен плат. Под дръжката на вратата се вижда кръгла ключалка с комбинация, каквито имат сейфовете.
— Това ли е? — пита Клементин. — Прилича на старото ми шкафче в съблекалнята.
Клатя глава.
— ПСИД са далеч по-сигурни от шкафчета в съблекалня.
— Как го наричаш? Псих?
— ПСИД, помещение за секретен информационен достъп — обяснявам и почуквам по вратата с кокалчето на средния си пръст, заслушан в дълбокия звук, който показва колко дебела е тя.
— Хайде, да не мислиш, че когато четеш секретен документ, просто го отваряш на бюрото си? Наблюдават те хора отвсякъде, през прозорците, със звукови и видео устройства. Големият брат вече не работи само за нас. Всички около правителството имаме стаи, изградени и сертифицирани от ЦРУ.
— Псих — повтаря тя.
— ПСИД. Стени, покрити със седеммилиметрови метални листове, подове с двайсетсантиметрови метални пластини, за да спират подслушването, без прозорци, с медно фолио по ъглите, за да спира трансмисиите, метални пръти през вентилационните шахти, така че Том Круз да не може да проникне с неговия трапец…
— И вие имате едно от тези ПСИД тук?
— Шегуваш ли се? Само нашите славни депутати разполагат с шестнайсет. Всяка голяма сграда във Вашингтон — Белият дом, Капитолия, всяка сграда на Сената и Камарата, където работят Големи клечки, има и ПСИД. А най-големите Големи клечки имат и в домовете си. Хубави малки стаички за четене на най-важните световни тайни.
— Може ли да надникнем вътре? — пита тя и също почуква по вратата.
Засмивам се пресилено.
Тя не отвръща със смях. Не смята любопитството си за прекалено. Въпросът според нея е уместен.
— Ако не можеш, няма нищо — добавя тя.
— Не, не, мога… Аз просто…
— Бийчър, моля те, не прави такава притеснена физиономия. Не исках да те карам да се чувстваш неудобно.
— Не, не се чувствам неудобно.
— Хайде да се заемем с другите неща — предлага тя и вече се отдалечава.
— Уф, просто вкарай най-после проклетото момиче вътре — проехтява дълбок глас отляво.
По коридора се задава възрастен чернокож мъж с увиснали мустаци, понесъл огромна чаша кафе. Въпреки възрастта си все още е запазил мускулите и стойката, осигурили му някога работата като един от първите ни униформени охранители. Но е достатъчен един поглед към брадичката му с трапчинка и едрозъба усмивка, за да стане ясно, че Орландо Уилямс е по-скоро котенце, отколкото лъв.
— По това момиче ли си бил хлътнал някога? Тя ли ще излекува разбитото ти от Айрис сърце? — изкрещява Орландо, макар да е само на няколко крачки.
— Коя е Айрис? — пита Клементин.
Във всеки офис има някой с голяма уста. Орландо е нашият или, по-точно, моят, откакто разбра:
А) че съм от родния му щат Уисконсин и
Б) че съм единственият архивист, склонен да заведе шефа на зет му на частна обиколка в Хранилището.