— Дай ми китките си! Мога да спра кръвотечението!
— Изпускаш главното — запъва се той, вече без гримаса. Каквато и болка да е чувствал, тя най-после е изчезнала. — През всички тези години се чудех защо попаднаха в моята бръснарница онази нощ. Биха могли да изберат всеки магазин. Или нещо друго. Но не е по-различно от онзи човек… От Хирошима. Не е по-различно от Ямагучи. Прекарваме живота си с мисълта, че историята е произволен сбор от добри и лоши моменти, разбъркани съвсем случайно. Но погледни Ямагучи. Щом историята изтегли твоя номер, няма… няма къде да се скриеш на тази планета.
Пада настрани, дишането му се учестява и той се сгърчва до задната врата.
Отварям с ритник моята врата и изскачам навън.
Каквото и да си мисля за него, той все още се нуждае от помощта ми. Но когато краката ми стъпват на цимента и посягам към вратата му, лицето ми едва не се блъска в гърдите на човек, току-що е стигнал до колата и сега ми препречва пътя.
Вярно, той има право да излиза. Минал е по същата пътека, по която дойде и преди: от паркинга до сградата му отсреща.
— Не гледай толкова уплашено, Бенджамин. — Нико не обръща внимание, че нарушава личното ми пространство. — Вече съм тук. Всичко ще бъде наред.
Глава 93
— Отмести се — побутвам Нико и се опитвам да го заобиколя, за да стигна до задната врата на колата.
Нико не помръдва. Не се отмества. Но той не е забелязал какво виждам аз — окървавения чернокож мъж на задната седалка.
— Познавам го — обяснява Нико. — Той е бръснар.
— Какво?
— Идва да подстригва Грифин. Но понякога, когато си тръгне, аз проверявам. Косата на Грифин въобще не е подстригана. Казах им, но те така и не…
— Нико, махни се от пътя ми!
— Бръснарят… Щом си му сторил това… той ме следеше, нали? Знам, че имат очи навсякъде.
— Нико…
— Затова се върна, нали? За да го направиш. За да ме защитиш…
— Да те защитя?
— Виждам бръснача. На седалката на шофьора — погледът му се мята напред-назад, докато прави дисекция на съдържание-то на колата. — Виждам как си го убил.
— Това не е…
— Напълно логично е — кима той трескаво. — Както ти казах, това е била твоята мисия… твоето изпитание. Изпитът на Бенедикт Арнолд. А ти… ти не разбираш ли? Най-накрая го издър-жа, Бенджамин! Вместо да предадеш Джордж Вашингтон, ти дадоха шанс… шанс да го защитиш. И ти го направи! Рискува живота си, за да ме защитиш!
Ядосан от брътвежите му, го бутам настрана, отварям задната врата на колата и проверявам пулса на бръснаря. Нищо. Сърцето не бие.
На другия край на обширното пространство, което ни дели от болничната сграда, един охранител се появява иззад ъгъла и се запътва към нас.
— Тръгвай си — отпраща ме Нико, забелязал пазача. — Няма да разберат, че си го направил ти.
— Нищо не съм направил! — възразявам, все още загледан в бръснаря.
— Не е нужно да го оплакваш. Той се отправи към следващата си мисия.
— Ще престанеш ли? Няма мисия! — избухвам и бутам ръката му от рамото си. — Няма изпит! Няма никакви изпитания! Няма Джордж Вашингтон и спри да ме наричаш Бенедикт Арнолд! Значение има единствено това! Това, точно тук — изсъсквам и соча назад към тялото на бръснаря. — Ти и тя… вие сте причината! Знам. Видях списъка на посетителите! Видях името на Клементин! Готов си да направиш всичко, ако ще помогне да се измъкнеш оттук, включително да накараш дъщеря си да изнудва президента!
— Как я нарече?
— Да не би да не знаеш, че ти е дъщеря — възразявам.
Той отстъпва половин крачка назад и застава неподвижно.
— Тя се представи за студентка. Но студентите… не ме посещават студенти. Така разбрах — признава Нико, започва да примигва и изведнъж придобива… наистина разтревожен вид. Отваря уста да добави нещо, но я затваря също толкова бързо. Явно навързва нещата за себе си. Ала когато очите му спират да примигват и загрижеността на лицето му бавно се превръща в болка, няма как да не си кажа, че съм сгрешил. Изглежда, не е било операция на баща и дъщеря, както си мислех.
— Когато хранех котките, Клементин беше… видях я една сряда. Бръснарят беше дошъл да подстригва — подхваща Нико. — Тя му помогна. Каза на бръснаря, че косата на Грифин изглежда по-добре, когато е дълга отпред. Той я послуша. Това я накара да се усмихва повече.
От дясната ми страна, отвъд паркинга, охранителят е на по-малко от петдесет метра. От лявата ми страна, при портите, бариерата на бели и оранжеви ивици до караулното се вдига нагоре. По алеята се движи черен автомобил. Някой току-що е пристигнал.