— Имаше нужда да знаеш, че служиш на страната си, синко.
Далас поклаща глава, парализиран от шока.
Опитвам се да си поема дъх и застоялият въздух изпълва дробовете ми. Тот е бил прав само отчасти. Да, Далас е от Водопроводчиците. Но не знае, че е от Водопроводчиците.
— Бийчър, виждаш ли на какво са способни тези хора? — извиква Клементин. Всички съмнения… цялата тъга… цялата ѝ жалостивост, които ни показваше, внезапно са изчезнали.
През последните няколко дни при всяка промяна в настроенията на Клементин, при разкриване на нова нейна страна си казвах, че се отваря нова врата. У нея имаше десетки стаи. Сега я поглеждам. Най-накрая разбирам, че е без значение колко са стаите. Без значение е колко са впечатляващи. Или колко красиво са обзаведени. Или колко хипнотизиращо е да преминаваш през тях. От значение е, че всяка от нейните стаи, дори и най-хубавата, има дяволски превключвател. И той прещраква. Мигновено. Без никакво предупреждение, по дяволите! Точно като баща ѝ.
От лявата ми страна Далас поглежда надолу към гърдите си, където е разцъфнало кърваво цвете и ризата му подгизва. Краката му се подгъват и той се олюлява.
Без да губи време, Палмиоти насочва пистолета си към мен. Виждам мрака в цевта. Очаквам да ми отправи последна заплаха, но не става така.
— Моите извинения, Бийчър. — Той започва да натиска спусъка и…
Пффф!
Нещо изсвистява във въздуха.
Палмиоти не забелязва. Не и преди да погледне надолу и не види опърлена черна дупка, като изгорено от цигара, да дими на ръката му. От нея потича тънка нишка кръв.
Не е като на кино. От цевта не се издига струйка дим. Само Клементин е. И нейният пистолет.
Тя ме е спасила.
Палмиоти стои там зашеметен. Пистолетът се изхлузва от ръката му и глухо тупва на земята близо до краката на Далас.
Далас едва стои, но разбира, че това е неговият шанс. Последният му шанс. Гледа пистолета на Палмиоти.
Ала преди да успее да се наведе за него, Далас се хваща за гърдите. Кърви лошо. Краката му се подкосяват и той се срива с празни ръце на прашния под.
— Сега си тръгвам. — Клементин продължава да държи пистолета насочен към Палмиоти и отново слага пръст на спусъка. — Вече можеш да ми подадеш тази папка, ако обичаш.
Глава 107
— Далас! — изкрещявам, хвърлям се на колене и се опитвам да го уловя, докато пада напред.
Не съм достатъчно бърз. Хващам го през кръста, но лицето му се блъска с плашещ звук в бетона.
С крайчеца на окото си виждам Клементин да държи пистолета на сантиметри от лицето на Палмиоти. Безмълвно издър-пва папката от ръката му.
— Далас, чуваш ли ме? — извиквам и го обръщам по гръб.
— Аз… аз не знаех, Бийчър… — запъва се Далас и се държи за гърдите, а погледът му блуждае нагоре-надолу, без да може да се фокусира. — Кълна се, не знаех, че…
— Далас, слушай…
— Застреляй го! — прекъсва ме Далас и сочи пистолета на Палмиоти. Извива се и се протяга, докато накрая успява да го сграбчи.
До нас Палмиоти се превива от болка и се опитва да затисне прострелната рана в ръката си.
Далас се мъчи с всички сили да набута пистолета в десницата ми, но движението му е твърде рязко. Пистолетът отскача от дланта ми и се стоварва на земята.
Грабвам го точно когато Клементин пристъпва към нас.
Клементин спира. Нейните зелено-кафяви очи се срещат с моите. Тя няма представа какво си мисля. Няма представа дали съм в състояние да вдигна този пистолет и да я застрелям с него. Но каквото и да вижда в очите ми… тя знае, че няма шанс да измине целия път до главния вход на пещерата… през дългия и пълен с хора основен тунел, преди да вдигнем тревога. Сменя посоката, без да изглежда ни най-малко притеснена, напъхва папката отзад в панталоните си и се отдръпва по-навътре в пещерата.
В скута ми Далас едва помръдва. Едва се бори.
— Бийчър, защо не виждам с лявото око? — стене, а гласът му пресеква.
Кръвта продължава да се просмуква под него и разбирам, че се нуждае само от едно.
От лекар.
— Трябва да му помогнеш. — Вдигам пистолета и го насочвам към Палмиоти.
Но него го няма. Вече е хукнал към дъното на пещерата в преследване на Клементин.
— Палмиоти, не го оставяй! — изкрещявам.
— Папката е в нея, Бийчър! Ти също не искаш тя държи нещо такова за президента!
Чува се бърз тропот на крака. Палмиоти и Клементин изчезват.
Глава 108
Главата на Далас е в скута ми. Той се опитва да седне. Не успява.
— Не смей да седиш тук и да се правиш на бавачка — изсъсква; дишането му е учестено, но още се крепи. — Каквото ни стори Палмиоти… Вземи го, Бийчър! — махва към пистолета на Палмиоти. — Вземи го и направи каквото трябва!