Единственият отговор идва от алармата за пожар, чийто вой се врязва в основата на черепа ми.
Преди минута ми се стори, че чувам приглушения тропот от стъпките на бягащия Палмиоти, но сега…
Нищо, само алармата.
Продължавам бързо напред с насочен пистолет и облизвам солените капки пот от устните си. Отначало си казвах, че е от нерви. Но не е така. Колкото по-дълбоко навлизам, толкова по-горещо става.
Тук не е просто зоната за поддръжка на пещерата. По бученето и тракането, което чух преди пожарната аларма, съдя, че тук е събрано цялото вентилационно и механично оборудване.
Увеличавам скоростта и пробягвам край прашна табела, надписана със спрей — „Автомивка“, — и няколко все още сапунени гъби, но когато завивам на следващия ъгъл, неочаквано се натъквам на задънена улица.
Вдясно от мен е аварийният изход. А точно отпред, врязана в строителната преграда, има люлееща се плоскост, която… ами… все още се люлее.
Нови капки пот избиват над устната ми. Пръстът ми се затяга около спусъка.
Няма съмнение къде са. Мога да чакам тук за помощ. Мога да изиграя положението абсолютно безопасно. Но ако някой от тях се измъкне…
Правя първата стъпка към стената от шперплат и тогава алармата спира. Оставам във внезапен вакуум от тежка тишина. Прилича на онзи единствен звук, на онова фантомно бучене, което те преследва до дома, когато си тръгнеш от шумен рок концерт.
Точно насреща врязаната врата продължава да се люлее и да скърца фалшиво. С всяка стъпка камъчетата под краката ми хрущят като стъкло.
В далечината се чува пищене. Не мога да го определя.
Като брадва в стомаха обаче ме удря друго: приближавам се до люлеещата се плоскост и я бутам с дулото на пистолета, за да се отвори, ала отвътре не долита никакъв звук.
Глава 111
Палмиоти знаеше какво да направи.
Дори и сега, с глава под водата, с ръцете ѝ, стиснали гърлото му, Палмиоти знаеше какво да направи, ако искаше да си поеме дъх отново.
Запляска бясно с ръце и успя да замахне едновремено така, че юмруците му се стовариха върху ушите на Клементин.
Не можа да чуе писъка ѝ, но почувства как го пуска. Главата му изскочи над повърхността на водата. Докато гълташе свеж въздух, установи, че пожарната аларма все още звъни. Вода капеше от носа, от ушите му, от брадичката му. Шията, където беше прострелян, сега гореше. По количеството кръв, заливаща дясното му рамо, разбра, че вътрешната му югуларна вена е разкъсана. Беше зле. Много по-зле, отколкото ръката. Но поне можеше да диша.
Все още кашляше неудържимо, успя обаче да се претърколи настрани в плитката вода. Не виждаше много, ала през малките процепи в шперплатовата стена се процеждаше светлина. Очите му свикнаха бързо.
Клементин се втурна към него, вдигнала пистолета си, за да…
Трррр.!
Ръководен само от инстинкта си, Палмиоти ритна силно и петата му се стовари върху коляното на Клементин.
Чу се изпращяване. Кракът ѝ се изви неестествено, мускулите и сухожилията се скъсаха като струни на пиано. Тя политна напред и рухна с лице във водата.
Изправи се с огромно усилие, опирайки се бързо на здравото си коляно. Знаеше какво ще последва.
Но не беше достатъчно бърза.
Първият удар се стовари в стомаха ѝ, повдигна я от земята и изкара целия въздух от нея.
— Разбираш ли колко си глупава? — изръмжа Палмиоти, като пръскаше слюнка с всяка сричка. — Още преди досието от болницата, само заради заплахата, че знаеш какво сме направили с Ейтбол, бяхме готови да ти дадем всичко! Ти ни притежаваше! Всъщност беше спечелила!
Главата на Клементин все още висеше надолу. Палмиоти сграбчи косата на тила, обърна главата ѝ към себе си и…
Думмм!
Заби коляно в лицето на Клементин и я запрати назад във водата. Тя запълзя: с все сили се опитваше да се измъкне, но нямаше никакъв шанс.
— Вместо това, когато чу за досието, реши, че трябва да дойдеш тук, стана алчна! — добави Палмиоти, застана над нея и я докопа за блузата.
С рязко дръпване я вдигна, докато водата стигна до кръста ѝ, и я удари право в лицето.
Този път Палмиоти нямаше да я остави. Усещаше как пулсира раната на врата му. Чувстваше, че започва да се замайва. Не му пукаше. Замахна и я удари отново. И…
Чу силно изщракване зад гърба си.
— Стига толкова — прозвуча познат глас.
Палмиоти се обърна и погледна през рамо:
— Върви си. Това вече не е твой проблем.
— Нямаш представа колко грешиш — предупреди го Бийчър, насочил пистолета си право към Палмиоти. — Сега се отдръпни от нея и вдигни високо ръце.