Замълчавам и се вглеждам внимателно в Уолъс. До този момент той не е имал представа, че именно Клементин се е добрала до папката.
Сивите му очи се втренчват в мен и в океанските им дълбини виждам колко остри могат да бъдат зъбите на акулата.
— Затова ли ме доведохте тук? За да разберете дали папката е все още у мен?
— Бийчър, каквото и да си мислиш, не се опитвам да се бия с теб. Време е да научиш истината: през цялото това време смятахме, че ти ни изнудваш.
— Не съм аз.
— Вече знам. И това е единствената причина да те доведа тук, Бийчър: да ти благодаря. Оценявам какво направи. Начинът, по който подходи, колко упорито се опита да защитиш Далас и доктор Палмиоти. А дори когато откри останалото… можеше да се възползваш и да поискаш нещо за себе си. Но никога не го стори.
Взирам се в президента: той преплита пръсти и леко ги отпуска на бюрото в молитвена поза. Вече не държи гумената круша за кръвно.
— Мога ли да ви задам един въпрос, сър?
— Разбира се.
— Същата реч ли държахте пред Далас?
— За какво говориш? — недоумява президентът.
— Учтиво ласкателство… потупване по рамото… дори фин намек за изгодите, които бихте ми предложили, и колко много можете да направите за мен, без дори да го кажете директно. По този начин ли накарахте Далас да се почувства специален, когато го поканихте при Водопроводчиците, а той си мислеше, че се присъединява към Кръга Кулпър?
Президентът се обляга назад, очите му остават вперени в мен.
— Внимавай много в какво ме обвиняваш.
— Не ви обвинявам в нищо, сър. Но това е разбираема пресметливост, нали? Защо да рискувате челен сблъсък, когато е по-лесно да ме вкарате вътре? Имам предвид, сега, когато си мисля за това… ами ето я истинската причина да ме доведете тук. Да си осигурите мълчанието ми с поканата да стана най-новия член на вашите Водопроводчици?
Ръцете на президента остават върху бюрото, събрани като за молитва. Гласът му е толкова студен, че почти го виждам във въздуха.
— Не. Не затова те доведох тук. Съвсем не.
Поема си още глътка въздух, готов на всичко, само и само да скрие емоциите си, точно както го прави през всеки ден от живота си. Но виждам как с език натиска отвътре бузата си. Колкото и да е добър Уолъс, приятелят му си остава мъртъв. Не може просто ей така да пренебрегне подобно нещо.
— Доведох те, за да ти благодаря — настоява той за втори път. — Без теб нямаше да знаем кой е убил онзи охранител.
— Казваше се Орландо — прекъсвам го.
Уолъс кимва с едва забележима усмивка — дава ми да разбера, че знае добре името на Орландо. Нетърпелив е да си върне контрола и аз просто му го отстъпвам.
— Сигурно ще се радваш да чуеш, Бийчър, че доколкото разбирам, столичната полиция вече е качила снимката на Клементин на сайта си. Също така са успели да свържат нейната рецепта за химиотерапия с лекарствата, открити в кръвта на Орландо.
— За какво говорите?
— Само ти съобщавам какво е качено онлайн. И като си помислиш, онзи млад архивист Бийчър не знам кой си я проследил, стигнал до лекаря на президента и дори я последвал чак в онази пещера… този човек е герой. — Погледът му потъмнява, докато се впива в мен. — Разбира се, някои твърдят, че Бийчър има пръст в това, нарушил е всички възможни правила за сигурност и тъкмо той е вкарал Клементин в ПСИД, заедно са планирали цялата операция и са преследвали президента, дори са отишли да посетят баща ѝ, който — ще повярвате ли? — е Нико Адриан и навярно се опитва да убие отново.
Замълчава за миг и поглежда през единствения прозорец на кабинета. Към Южната морава се открива прекрасен изглед, ако се изключат железните пръти, с които е преграден. Разбирам намека. Достатъчна е една негова дума и постоянната ми гледка ще стане такава. Гласът му отново звучи със същата сила като в началото:
— Но аз не желая да повярвам подобни неща за него. Бийчър е добър човек. Не желая да видя как губи всичко по такъв начин…
Речта се получава свръхдраматична, особено с погледа към железните пречки, и точно такава, каквато предполагах, че ще произнесе.
— Наясно съм относно двата Кръга Кулпър — обаждам се аз. — Знам за Водопроводчиците. И особено за вас… Знам какъв е личният ви залог в това.
Той не се съмнява, че имам предвид Мини.
— Бийчър, всички имаме личен залог. Нали така, синко? — натъртва той на думата „синко“.
Очевидно има предвид баща ми.
Това е напразна заплаха. Ако искаше да се пазари, вече щеше да го е направил. Но той е приключил с разискванията.
— Иди и кажи на света, Бийчър. Но ми намери поне един човек, който не би защитил сестра си точно по същия начин, ако тя е в беда. Ако смяташ сегашния ми рейтинг за висок, само почакай да видиш, когато ме превърнеш в герой.