Това не е метафора. Просто е факт.
— Бийчър, през цялото време се бориш сам. Не е нужно. Ако искаш, можем да ти помогнем да намериш Клементин.
— Не става дума само за нея, Тот. Онова, което тя каза… за баща ми… Каза, че той не е умрял и може би имам рак. Но ако е жив…
— Онова, което тя каза, е пълна измама, с цел да те манипулира и да се възползва от емоционалната ти уязвимост. Но ние имаме начин да открием истината. Ако е жив, ще го намерим. Същото е и с рака. По силите ни е да ти помогнем да разбереш всичко. А ако го направим заедно и го направим както трябва, ти обещавам да получиш възможност да се увериш как всеки гнусен копелдак, включително онзи в големия Бял дом, си плаща за всяка частица болка, причинена от него — гласът на Тот набира сила. — Мислиш си, че историята те е избрала, когато намери стария речник? Не тогава беше моментът. Моментът е сега. Има само един въпрос и той е съвсем прост: те смятат войната с теб за спечелена. Готов ли си ти да им обявиш война?
— Кръгът Кулпър не работи ли за президента?
— Ние работим за Президентството. А това Президентство вече е провалено. И така. Готов ли си да обявиш война?
Нарече въпроса „прост“. Не е прост. Но е лесeн. Поглеждам право в него.
— Тот, каниш ме да се присъединя към Кръга Кулпър ли?
Очаквам да се извърне и да се загледа през предното стъкло. Той ме поглежда право в очите.
— Това не е за всеки.
— Сериозно ли говориш? Истина ли е?
— Някои дни получаваш фъстъци, през други дни ти се падат черупки. Днес ти е ден за фъстъци.
— А онзи агент от Сикрет Сървис, който ме изведе от Белия дом и ми пъхна бележката къде ще ме чакаш… И той ли е фъстък?
— Някои хора са с нас. Някои хора ни дължат услуга. Ние сме малка група. По-малка, отколкото си мислиш. И сме оцелели само по една причина: сами си избираме нашите заместници. Аз съм на седемдесет и две години, а… ти мина през какво ли не през последните седмици… Готов си и те го знаят. Впрочем, ако има някакво значение, смятам, че ти си готов от години.
С едно завъртане на копчето радиото се събужда с изхълцване и колата се изпълва с гласа на Кени Роджърс, който пее „Комарджия“.
— „Комарджия“? — поглеждам го изпитателно. — Това ли измисли? Опитваш се да създадеш особен момент, нали?
— Бийчър, моментът е особен и без музика.
Оставям се да ме залее кънтри тембърът на Кени Роджърс, а лека усмивка опъва бузите ми. Може и да е прав.
Със здраво натискане на педала за газта двигателят се прокашля и ние преминаваме покрай Белия дом вляво от нас.
— Няма да те разочаровам, Тот.
— Знам, Бийчър — уверява ме той, без да ме поглежда. — Радвам се, че най-после и ти го разбра.
Точно пред нас утринното слънце е толкова ярко, че не мога да видя нищо. Чувствам се фантастично.
— Е, къде отиваме? — питам, когато стигаме до Девета улица, а Тот профучава през кръстовището. Продължава направо по Конститюшън. Повечето сутрини завива наляво.
— Къде мислиш, че отиваме? — пита Тот, а колата набира скорост и Белият дом остава назад. — Сега, когато най-после те взехме в Кръга Кулпър, е… не искаш ли да се срещнеш с останалите?
Обработка TtRG
Сканиране и разпознаване: viper, 2018
Корекция и форматиране: Purple Girls, 2018
Информация за текста
Издание:
Brad Meltzer
Forty-four Steps
Copyright © by Forty-four Steps, Inc.
© Brad Meltzer, 2011
Брад Мелцър
Вътрешен кръг
Американска
Първо издание
© Гриша Атанасов, превод от английски
© Дамян Дамянов, художник на корица
© Сиела Норма АД, 2014
ISBN 978-954-28-1546-4