— „Exitus acta probat“. (Краят увенча в делото).
— Знаеш латински? — изненадва се Клементин.
— Не играя в Детската лига — отвръщам аз.
— Не разбирам — признава Орландо. — Краят увенча в делото. Това добро ли е или лошо?
— Мойсей е на път — уоки-токито на Орландо огласява стаята. — Ще ни уведомят отново, когато стигне до сградата.
Продължавам да изучавам книгата, а болката става все по-натрапчива.
— Може и да греша — започвам, — но ако разчитам правилно… Мисля, че тази книга е принадлежала на Джордж Вашингтон.
Глава 7
— Ей, я чакай — сепва се Орландо. — Самият Джордж Вашингтон? Оня с дървените зъби?
— И с черешата — допълвам аз, вземам книгата и оглеждам отблизо буквите. Хартията е в толкова лошо състояние, толкова потъмняла и грапава на пипане, че е трудно да се каже дали мастилото е старо, или ново.
Зад мен издрънчават ключове. Обръщам се точно навреме, за да видя как Орландо се бори с малка метална каса, закрепена към стената в дъното на стаята. При завъртането на ключа касата се отваря и разкрива купчина видеокасети и старо видео, сякаш откраднато от къщата на баба ми. Нашите бюджети са добри, но не чак толкова.
— Какво правиш? — питам.
— Спестявам ти звездна роля — той изважда едната касета и зарежда нова. — Или предпочиташ да се усмихваш към камерата, докато показваш президентския тайник?
Почти съм забравил. Горе в ъгъла има малка видеокамера, която ни снима от момента на влизането ни. Единствената добра новина е, че за да се поддържа сигурността на всяко ПСИД и за да не може видеото да бъде прехванато отвън, всяка стая е окабелена само вътрешно, тоест няма излъчване навън или навътре — с други думи, касетата, прибрана от Орландо, е единственото доказателство за нашето пребиваване — моето и на Клементин — тук.
— Сигурен ли си, че е умен ход? — питам.
— Умен е — обажда се Клементин и кима уверено на Орландо.
Насред целия хаос тя въобще не е изпаднала в паника. Гледа… изучава… обмисля всичко. Не е по-различно от въжето за скачане преди много години. Това е тя. Едно винаги подготвено момиче.
— Май преди беше прав — напомням. — Навярно трябва да съобщим на службата за сигурност.
— Аз съм сигурността, аз съм служител в службата за сигурност — напомня Орландо. — И ще ти кажа точно сега. Абсолютно. Без съмнение. Това тук показва определен проблем в нашата сигурност.
— Но ако вземем видеокасетата.
— Бийчър, харесва ми, че си готин. И съм наясно колко не обичаш да допускаш най-лошото за хората. Нека обаче ти дам за момент доза реален живот. Има само две възможности какво се е случило тук. Или римска цифра едно: президентът Уолъс не знае нищо за тази книга. В такъв случай всички ние можем да си отдъхнем, а аз ще започна съответното разследване. Или римска цифра две: Уолъс знае за тази книга. В такъв случай ще си я поиска. А да му дадем видеокасета с лицата ни на нея, няма да доведе до нищо друго, освен да предизвика президента на САЩ да обяви война… на нас.
— Сега вече стана свръхдраматичен.
— Свръхдраматичен? А кой описваше как ЦРУ ще ни спипа и ще ни нахлузят черни торби на главите? — озъби ми се Орландо.
— Това не е повод президентът да ни обяви война.
— Сериозно ли? Мислех, че познаваш историята.
— Познавам историята.
— Тогава ми посочи един човек — Валери Плейм[3]… Моника Люински… Не ме интересува кои са те и дали са били прави. Посочи ми един човек, изправил се някога срещу действащ президент и отървал се същият, какъвто е бил преди това.
— Марк Фелт[4] — откликвам аз.
— Марк Фелт?
— Дълбокото гърло. Човекът, разкрил истината за Никсън.
— Знам кой е, Бийчър. Но за да се отърве Марк Фелт, има една-единствена причина: никой не е подозирал, че е той! — И Орландо размахва видеокасетата пред лицето ми. — Не разбираш ли? Докато разполагаме с това видео, сме като Дълбокото гърло и мога да си направя разследването. Изгубим ли това видео, ти обещавам, ако тази книга е нещо лошо — а ти знаеш, тя е нещо лошо, — да се сблъскаме челно с един безумно могъщ човек, толкова могъщ, че където и да отиде, носят торбички със собствената му кръв. Повярвай ми. Искаш нещо умно. Това е да си умен.
— Ами ти? — питам Орландо. — Когато ни вкара в… когато се обади долу на онзи човек Хазей… Твоето име е вече в архива.
— Ще се оправяме с бедствията едно по едно. Пък ако извадим късмет, нищо чудно на тази касета да го има и онзи, дето пръв е измъкнал книгата — И той пъха видеокасетата отпред в колана на панталоните си. — Сега ми кажи за латинския: Екс акт пробвай?
4
Зам. директор на ФБР, източник на журналистите Удуърд и Бърстейн за „Уотъргейт“, разкрил се през 2005 г. — Б. пр.