— Какво става, по дяволите?
— Гледал ли си Уили Уонка? — попита Коб и докуцука на няколко крачки по-близо. — Голямата награда печели онзи, който казва истината.
Архивистът замълча, втренчен в двамата мъже.
— За какво говорите? Защо споменавате Бийчър?
— Спокойно, имаме нещо много по-добро от призрачна шоколадена фабрика — каза президентът Орсън Уолъс, докато затваряше вратата на Хранилището, и отново остави агентите на Сикрет Сървис отвън. — Добре дошъл в Кръга Кулпър.
Глава 1
Има истории, които никой не знае. Скрити истории. Обичам такива истории.
А понеже работя в Националния архив, си изкарвам прехраната, като откривам такива истории.
Те почти винаги се отнасят за другите хора. Но не и днес. Днес най-после участвам в историята, поне малко съм играч в една история за…
— Клементин. Днес е големият ден, нали? — пита Орландо по телефона от своя пост на рецепцията. — Радвам се за теб, братко. Гордея се с теб.
— Какво трябва да значи това? — питам подозрително.
— Означава, че се радвам. Горд съм — уточни той. — Знам през какво се наложи да преминеш, Бийчър. И знам колко е трудно да се върнеш в състезанието.
Орландо си мисли, че ме познава. И е така. През последната година от живота си бях сгоден и щях да се женя. Той знае какво се случи с Айрис. Как се отрази това на живота ми и какво остана от него.
— Е, Клементин е твоето първо гмуркане обратно в басейна, а? — пита той.
— Тя не е басейн.
— О, тя е гореща вана, а?
— Орландо, моля те, престани. — И вдигам телефонния кабел, за да не докосва двете спретнати купчини листа, които единствено допускам на бюрото си, или перлата на моята колекция сувенири: месингов вечен календар, чиито хартиени ролки вътре са нагласени за постоянно на 19 юни. Календарът е принадлежал на Хенри Кисинджър. Смята се, че последно го е използвал на 19 юни, затова залепих в основата му бележка с текст:
Не използвай / Не сменяй.
— Е, какво смяташ да ѝ кажеш?
— Освен „здрасти“ ли имаш предвид? — питам.
— „Здрасти“? Така ли? — озадачава се Орландо. — „Здрасти“ ще казваш на сестра си. Мислех, че искаш да я впечатлиш.
— Нямам нужда да я впечатлявам.
— Бийчър, не си виждал това момиче, колко… петнайсетина години? Трябва да я впечатлиш.
Обмислям го за миг. Той знае, че не обичам изненадите. Повечето архивисти не обичат изненадите. Ето защо работим в миналото. Но, както историята ме учи всеки ден, най-добрият начин да избегнеш изненадата е да бъдеш подготвен.
— Само ми кажи, когато се появи — отвръщам му.
— Защо, за да успееш да измислиш нещо по-светско от „здрасти“?
— Зарежи светските приказки. Аз съм вълнуващ. Аз съм. Преживявам приключения всеки ден.
— Не, четеш за приключения всеки ден. Завираш си носа в книгите всеки ден. Ти си като Индиана Джоунс, но само в частта като професор.
— Това не ме прави светски.
— Бийчър, знам например, че сега си със синьо-червената вратовръзка за сряда. И интересува ли те защо? Защото сме сряда.
Поглеждам надолу към синьо-червената си вратовръзка.
— Да си Индиана Джоунс, все още е готино.
— Не, да си Индиана Джоунс, беше готино. Но само такъв, какъвто беше навън, когато живееше живота си. Трябва да си вдигнеш главата и да се измъкнеш от зоната си на комфорт.
— Какво стана с предишните ти речи как си „толкова горд с мен“?
— Горд съм, но не значи, че не виждам какво правиш с това момиче, Бийч. Да, случилото се с Айрис беше ужасно. И да, разбирам защо то те кара да се криеш сред книгите си. Но сега, когато най-накрая се опитваш да излекуваш раната, за какво се хващаш? За спасителното въже на училищното гадже отпреди петнайсет години. Звучи ли ти като човек, устремен към бъдещето си?
Клатя глава.
— Не ми е била гадже.
— В представите ти е била, обзалагам се — отвръща Орландо. — Миналото не може да те нарани, Бийчър. Но то няма да ти бъде и предизвикателство — добавя. — А, и ако обичаш, когато тръгнеш да слизаш насам, не се опитвай да го направиш за по-малко от две минути. Това е просто друго въображаемо приключение.
Както отбелязах, Орландо ме познава. И знае, че когато се возя в асансьора, идвам с колата на работа или дори вземам душ сутрин, обичам да си засичам времето, за да измеря най-доброто си постижение.
— Сряда винаги е сряда. Не сменяй. — Орландо се смее, докато аз се взирам в бележката на календара на Кисинджър.
— Просто ми кажи, когато тя дойде — повтарям.
— А за какво, мислиш, се обаждам, доктор Джоунс? Познай кой се регистрира току-що.