— Тот, аз съм добър, но не знам тези неща като теб.
— Нейтън Хейл. Познаваш ли го?
— „Съжалявам единствено, че имам само един живот, който да дам за моята страна…“
— Същият. Един от първите шпиони на Вашингтон. Но в интерес на истината Хейл никога не е казвал тези думи.
— Какво?
— Никога не ги е казвал, Бийчър. Онези думи за един живот, даден за страната, идват от пиеса, популярна по време на Революцията. И сещаш ли се защо нашите лидери са излъгали и са обявили Хейл за такъв герой? Защото са били наясно, че за страната е по-добре да има мъченик, отколкото некомпетентен шпионин. Точно такъв е бил Хейл. Шпионин, когото са хванали. Бил обесен от британците.
— И това е важно, защото…
— Важно е, защото, когато Уилям Кейси пое ЦРУ в началото на осемдесетте, направо го подлудяваше, че пред централата стои статуя на Нейтън Хейл. В неговите очи Нейтън Хейл беше провалил се шпионин. Хейл е бил заловен. Според Кейси пред ЦРУ трябваше да има статуя на Робърт Таунсенд.
— Кой е Робърт Таунсенд? — питам.
— Тъкмо в това е въпросът! Таунсенд е един от членовете на Кръга Кулпър. Но чувал ли си някога името му? Срещал ли си го споменато в историческите книги? Не. А защо? Защото двеста години дори не знаехме, че Таунсенд е бил участник в Кръга Кулпър. Двеста години тайната му е била опазена! Разбрахме едва когато някой направи анализ на почерка на старите му писма и той съвпадна с писма до Вашингтон. Ето го истинското наследство на Кръга Кулпър. Те, разбира се, са предвали информация, но онова, което са направили по-добре от всеки друг, е да запазят собственото си съществуване в тайна. Помисли за това: не можеш да ги намериш, ако не знаеш за съществуването им.
Поглеждам към Клементин: тя все още прелиства фотокопираните заемни бележки. Не съм сигурен какво ме изнервя повече: начинът, по който се развиват нещата, или това, че брътвежите на Нико не звучат толкова налудничаво, колкото преди.
— Значи според теб този Дъстин Гирич е част от… — произнасям тези думи… мислейки за Бенедикт Арнолд… нищо не се връзва. — Казваш, че този Кръг Кулпър все още съществува?
— Бийчър, в момента само един въпрос изглежда логичен: защо биха съществували все още? Те са били най-добрите в своите действия, нали? Помогнали са да победим в Революцията. Така че имаме половин дузина мъже…
— Почакай. Само толкова ли са били? Половин дузина?
— Мисля, че са били шест… може би седем… не са били цяла армия. Бенджамин Толмадж, Робърт Таунсенд и, струва ми се, личният шивач на Джордж Вашингтон… били са малка група лоялни лично на Вашингтон. И ако си Джордж Вашингтон на път си да встъпиш в президентството, и не вярваш на никого, защо изведнъж ще разпуснеш една група, всъщност правила каквото трябва за теб?
— Разбирам, но там е проблемът — възразявам. — Да предположим, че този Кръг… каквото и да представлява в действителност… да допуснем, че е продължил да съществува до днес… Не се обиждай, но в наши дни дори и ЦРУ не съумява да опази истинските имена на собствените си шпиони от появата им върху първа страница в пресата. Няма начин този град да е съхранил толкова голяма тайна за толкова дълго време.
Тот ме гледа с един от погледите на Тот.
— Имаш разрешение за достъп до поверителна информация, Бийчър, знам. Наистина ли допускаш, че не са останали никакви тайни на нашето правителство?
— Добре, навярно все още има няколко тайни. Просто в продължение на двеста години, с всеки нов президент и всяка нова програма… забрави за каквото и да е запазване на тайна… откъде да знаем дали тази група все още прави каквото трябва?
— Говориш за станалото с Орландо, предполагам?
— Имаш предвид внезапната смърт на Орландо точно когато изглеждаше, че тяхната книга може да е у него? Особено когато аз съм този, у когото е книгата? Да, наречи ме параноик, но сега съм се съсредоточил именно върху това.
Тот прокарва пръсти по металната щипка на каубойската си вратовръзка. Не харесва сарказма, но разбира под какво напрежение съм. Зад него Клементин прелиства фотокопията още по-бързо. Сякаш търси нещо.
— Клеми, добре ли си? — питам я.
— Да. Да, да — твърди тя, без да вдига поглед.
— Бийчър, чувам те — продължава Тот. — И, да, неизвестно е дали след двеста години сегашният Кръг Кулпър има някаква връзка с първоначалния Кръг Кулпър, но да приемем, че са се превърнали в някаква зла ръка на Историята…