— Не виждаш ли този списък? — прекъсвам го. — Хирошима, Гетисбърг, Заливът на прасетата… липсват само затревеният хълм[11] и билети за театър с Джон Уилкс Бут[12].
— Добре, но според мен е просто глупаво да се каже, че една малка група хора е причина за всички тези съдбовни моменти, Бийчър. Животът не е лош филм за летния сезон. Историята е твърде голяма, за да бъде контролирана от толкова малко хора.
— Съгласен съм. И не твърдя, че са я контролирали. Щом обаче са били толкова близо до всички тези дати… очевидно са имали достъп до някаква важна информация.
— Те са общували — обажда се отново Клементин, без да вдига поглед. — Това ви казах и преди. И Нико го каза: за да изпраща съобщения до своя Кръг Кулпър, Вашингтон е криел нещата в книгите си. Така че вероятно и днес… те слагат информация в книга, а после някой взема тази книга и прочита съобщението.
— Това е… да… не е ли възможно да е така? — кимам аз. — Въпросните хора разполагат с информация, те са в близост до президента, по този начин си я предават и в конкретния случай, в тази книга, оставена в ПСИД, е имало информация от президента Уолъс.
— Или някой е имал информация за президента Уолъс — поправя ме Тот.
— Или това. Добре — съгласявам се аз. — И в двата случая навярно са я споделяли точно така.
— Добре, това е теория… разбирам. Но ако информацията е наистина толкова разтърсваща, защо просто не я предадат директно на президента?
— Виж резултатите: Дъстин Гирич идва тук, после, буум — Първата световна война. Друго посещение, след това, буум — Хирошима. Не са дребни неща. Значи щом Гирич е дошъл пак вчера, явно нещо голямо се…
— Чакай. Спри. Повтори го — прекъсва ме Тот. — Явно нещо голямо?
— Преди това…
— Гирич е дошъл пак вчера? Така и не проверихме, нали? — пита Тот.
— Какво да проверим?
— Посещението на Гирич. Знаем, че речникът е запазен за него вчера, но не проверихме дали Гирич всъщност физически е влязъл в сградата…
— Виждам накъде биеш. Ако Гирич е бил тук… ако той се е записал като изследовател и се е подписал в регистъра, има възможност да е заснет на видео или поне пръстовите му отпечатъци да ни кажат кой е всъщност…
— Клеми, хайде… — викам, готов да се затичам.
Клементин не помръдва. Още се рови в заемните бележки, които всеки посетител трябва да попълни, за да получи определена книга или документи, и преглежда всяка, сякаш чете етикет на лекарство.
— Клеми! — викам я отново.
Нищо.
Стрелвам се към бюрото и грабвам купчината фотокопия.
— Хайде, ще ги четем след…
Протяга ръка и отчаяно сграбчва листовете. Почти разплакана е.
— Моля те, Бийчър. Трябва да знам.
След секунда отново започва да преглежда документите.
Надничам през рамото ѝ, за да проверя датите на заемните бележки и да разбера какво търси.
7 юли, 10 юли, 30 юли — всички отпреди десет години. Какво, по дяволите, се е случило през юли преди десет години?
О, да!
— Търсиш Нико, нали? — питам.
Тя обръща друг лист.
На пистата НАСКАР. Преди десет години. Тогава Нико стреля по президента
— Моля, кажи ми, че те не са знаели за това — казвам ѝ.
Тя поклаща глава, неспособна да погледне към мен. Колко много удари понесе бедното момиче за един ден.
— Не са — отговаря с треперещ глас, докато наближава края на купчината.
— Това е добре, нали? Това е добре.
— Пп-редполагам — пелтечи тя. — Дори не съм сигурна дали се надявах да е така, или не… но ако въпросният Кръг Кулпър е знаел за всички тези други части от историята… Аз… Не знам. Просто мислех, че те може…
— Клеми, всичко е наред — уверявам я аз. — Само глупак не би проверил. Това е напълно…
— Няма нужда да казваш, че е нормално, Бийчър. Да търсиш, за да видиш дали някаква тайна двестагодишна група е знаела за деня, в който баща ти ще се опита да убие президента… Малко сме далеч от нормалното.
Права е, знам, но преди да успея да ѝ го кажа, усещам вибрацията на телефона в джоба си. Виждам на екранчето, че е очакваното обаждане. Вътрешен 2926. Лабораторията за консервация в приземието.
— Готов ли си за това, Бийчър? — пита Дениъл Диаманта, преди дори да кажа „здрасти“.
— Успя ли да го разчетеш? — питам.
— Това е симпатично мастило, не е Розетският камък. Та искаш ли да дойдеш тук и да видиш какво е написано в тази книга, или не?
11
Според някои теории на зеления хълм в Далас е имало втори стрелец при убийството на Джон Кенеди. — Б. пр.
12
Актьорът, убил Ейбрахам Линкълн на 14 април 1865 г. на театрално представление. — Б. пр.